ЕБВР дава 55 млн. евро за ВЕИ и енергийна ефективност

55 млн. евро отпуска Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на българските предприемачи за проекти, свързани с енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това е продължение на първата кредитна линия, по която бяха осигурени 105 млн. евро. Новината за продължаване на кредитирането оповести вчера в Стара Загора председателят на Български енергиен форум ст.н.с. Иван Хиновски. Той и доц. Илия Илиев, управител на Енkон сървисис – консултант по Програмите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, участваха в семинар, организиран в партньорството на Търговско-промишлена палата – Стара Загора, съобщи Икономически портал на регион Стара Загора.

От 2 години действат 2 кредитни линии за български предприемачи. Първата е в размер на 105 млн. евро и финансира проекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. Втората е за 20 млн. евро и е насочена само към въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

Продължението на първата кредитна линия е в размер на 55 млн. евро. Като 70% от тях са за използване на възобновяеми източници. Максималният кредит е в размер до 2,5 милиона евро. Ако проектът е свързан с въвеждане на енергийна ефективност безвъзмездната помощ е 15%, а за използване на ВЕИ – 20%. Енкон сървисис представя безплатна консултантска помощ при подготовката за кандидатстване за кредита.

Клиентът получава всички документи и всички отговори на въпросите, касаещи проекта. Най-късно 3-месечен срок той получава кредита и започва изграждането на обекта си, каза Иван Хиновски.

Проектите за енергийна ефективност се изплащат за 5-6 години, което е важен белег за предприемачество, каза Иван Хиновски. При проектите, свързани с използването на възобновяеми енергийни източници, периодът е 7 години, за да бъдат наистина ефективни.

През последните 2 години по първата кредитна линия са реализирани 150 проекта, което е довело до намаляване на въглеродните емисии с 500 000 тона

financeBG.com

Буш направил най-богатите американци още по-богати чрез данъчни облекчения

Средното ниво на данъците, плащани от 400-те най-богати американци, се е понижило с една трета до 17,2 на сто за първите шест години от управлението на президента Джордж Буш, а средният им доход се е удвоил до 263,3 млн. долара, показват данни на IRS, цитирани от Bloomberg.

Нивото от 17,2 на сто на данъците през 2006 г. е било най-ниското, откакто IRS започва да прави проучване на 400-те най-големи данъкоплатци в страната през 1992 г. На коригирана спрямо инфлацията база обаче 400-те най-богати американци са платили през 2006 г. повече данъци, отколкото за всяка друга година от 2000 г.

Понижението на данъчното ниво от 22,9 на сто през 2001 г. се дължи главно на стремежа на вече бившия президент Буш да намали данъчната ставка върху повечето капиталови печалби до 15 на сто през 2003 г.

Капиталовите печалби са представлявали до 63 на сто от брутния доход на 400-те най-богати американци през 2006 г., или общо 66,1 млрд. долара. Като цяло общият им брутен доход за годината е бил в размер на 105,3 млрд. долара, което е най-голямата сума от последните години, за които IRS има данни.

“Големият ръст на доходите за тази група очевидно се дължи на капиталовите печалби, макар че рязко се увеличават и доходите от дивиденти и лихви”, коментира Дийн Бейкър, един от директорите на Центъра за икономическа политика и проучвания във Вашингтон. Той допълва, че те са реализирали по-голямата част от печалбата благодарения на по-ниските данъчни ставки.

Данните може да дадат доводи на демократите, които искат да увеличат данъка върху капиталовите печалби въпреки кризата, която води до повече загуби от капиталовия пазар, отколкото печалби.

Президентът Барак Обама заяви по време на кампанията си, че ще увеличи тази данъчна ставка. Той иска данъчното ниво да достигне 20 на сто за семействата, които имат доход над 250 хил. долара, като в същото време стремежът му е да облекчи данъчното бреме за малкия бизнес.

Според Бейкър обаче Обама няма да бърза засега да предприеме тези действия заради очакваната негативна реакция на републиканците и на фондовия пазар. Затова анализаторът очаква това да стане в края на тази или началото на следващата година.

Общо 400-те най-богати американци са платили данъци в размер на 18,1 млрд. долара през 2006 г., което е най-високо ниво за 15-те години, откакто се прави прочуването, като делът им е бил 1,77 на сто от всички данъци върху доходите, платени в страната.

investor.bg

Богатите се насочват към инвестиции в златни кюлчета

Някои от най-богатите клиенти на Merrill Lynch са толкова притеснени от състоянието на финансовата система и признаците на политическа нестабилност по света, че са се насочили към инвестиции в златни кюлчета, избягвайки дериватите и други форми на индиректни инвестиции, пише Telegraph.
По думите на Гари Дъган, главен инвестиционен директор на американската банка, в момента се наблюдава значителна промяна в настроенията. “Хората са истински притеснени за това как ще изглежда светът през 2009 г. Невероятно е колко клиенти искат истинско злато, не инвестиции чрез фондове”, казва той.
“Те са толкова притеснени, че искат преносими активи в своя дом. Никога не съм си представял, че ще получавам обаждания от клиенти, които казват, че искат кутия златни монети.”
По прогноза на Merrill златото скоро ще надмине своя исторически максимум от 1030 долара на тройунция и ще достигне 1150 долара до юни.
Каквото и да се случи, то ще се търгува добре. Ако настъпи дефлация, която да разтърси икономическата система, то ще послужи като безопасно убежище. От друга страна ако масовите финансови стимули наберат сила и предотвратят инфлацията, към златото пак ще има интерес като източник на стойност.
Според Дъган дефлацията може да се окаже по-големият риск през следващите месеци. “Много е трудно да се спасим от дефлационната психология, след като веднъж цените започнат да се понижават. Хората спират да купуват стоки, защото смятат, че те ще станат по-евтини, ако изчакат.”
От Merrill смятат, че глобалната инфлация ще се движи около нулата с нива от минус 1% в индустриалните страни. Това означава, че доходността от държавни облигации с рейтинг ААА, която в момента е около 3%, ще се повиши до 4% на година, което са космически нива при сегашния мрачен климат, пише изданието.
“Не започвайте да продавате вашите държавни облигации”, казва Дъган, който определя слуховете за облигационен балон като подвеждащи.
Той предупреждава, че еврозоната може да се окаже под натиск тази година със задълбочаването на спада.
“Ще има търкания, тъй като правителствата на юг започват да говорят политически за излизане от еврозоната. Не гледам на напрежението в Гърция като единичен случай. Това е знак за социално напрежение в страни, които са изгубили своята конкурентоспособност.”

financebg.com

Пет признака за достигане на пазарно дъно

Американските пазари могат постепенно да приближават своето дъно, като четири от петте индикатора за намиране на дъно вече сигнализират, според финансовото издание Q1 Publishing.
На първо място индикаторът за волатилността на пазара – VIX, се е повишил до нови рекордни стойности. Индикаторът CBOE Volatility Index (VIX) е измерител на премиите на опционните контракти на широкия индекс S&P 500, които сочат цената на застраховане на портфейлите за инвеститорите.

Когато притесненията на инвеститорите са изключително високи, стойността на показателя се повишава. Индикаторът VIX постави исторически рекордна стойност преди месец при ниво от 89.53.
Сам по себе си обаче индикаторът не сочи къде е дъното, като трябва да са налице и други фактори. Той отразява до някъде схващането, че дъно се достига при максимално ниво на негативизъм сред пазарните участници.
Вторият признак за достигане на дъното е освобождаване от „слабите ръце“. Това е един от най-сигурните признаци за дъно, като от пазара излизат играчите, залагащи на „нагорещени акции“. Когато пазарът напълно се освободи от тях, той е готов за „излитане“.
От Trim Tabs Investment Research, откъдето следят стойността на парите, които инвеститорите влагат и теглят от фондовете, обявиха, че са били изтеглени нови 6.47 млрд. долара. Рекордни тегления са били осъществени от инвеститорите във фондовете, инвестиращи в акции през месеците август, септември и октомври.
Страховете са толкова големи, че инвеститорите се страхуват да участват на пазара дори и в инвестиционни игри с „нереални пари“, според UBC, откъдето организират финансови игри.
Друг индикатор за достигането на дъно е индикаторът, следящ фондовете от затворен тип. Това, според финансовото издание, е един от най-малко следените важни индикатори за достигане на дъно.
Фондовете от затворен тип се търгуват подобно на акциите и обикновено държат в себе си група от активи, която е трудна достъпна и достижима за индивидуалните инвеститори, като общински облигации, китайски акции от клас „А“, които само китайски инвеститори могат да пазаруват и др.
Подобен род фондове се търгуват с премия или под нетната стойност на активите си. Преди няколко седмици, когато пазарите изглеждаха така, сякаш няма как да се влошат повече, едва 18 от 597-те следени фондове от затворен тип са се търгували с премия. Това е един от най-ниските в историята брой.
В исторически план при застой на пазара на едни нива между 35 и 50% от тези фондове се търгуват с премия. Ниското ниво на съотношението сочи „мечи нагласи“.
Съществува малка група инвеститори, които винаги са песимистични. Те са силни в това да намират причина защо да не купуват. Обикновено прогнозите им са свързани с „пукане на балони“, понякога дори преди такива да започнат да се формират.
Те никога не са засегнати при криза, но в същото време никога не съумяват да се радват и бележат доходност при възходящо движение. Независимо от положителни новини, те винаги намират причина да са „мечки“. С други думи това са инвеститори, които могат да чакат 5, 10 и дори 15 години да дойде техният момент.
Когато подобни хора започнат да се изпълват с „бичи настроения“, може би сме близо до дъното. Това се случи преди няколко седмици, когато Джеръми Грантам, попадащ в тази група, заяви „в момента наблюдавате най-добрите цени от 20 години и инвеститорите могат да реализират доходност от 7, 8 и дори 9% в реално изражение“.
Последният път, когато Грантам е изразил подобен оптимизъм, е бил през лятото на 1982 година. Той управлява около 120 млрд. активи.
И последният признак за пазарно дъно е когато лошите новини не са чак толкова лоши. Това е познатият случай, когато на лоши новини инвеститорите реагират положително и ставаме свидетели на повишение на индексите.

Хронология на кризата във финансовата система – от 2006 г. до днес

Руското издание РИА Новости изготви хронология на финансовата криза от 2006 г. до днес. Как изглежда тя по периоди?

2006 година

Финансовата криза в САЩ започна със срива на пазара на ипотечно кредитиране. На практика, всички компании, предоставящи ипотечни кредити с ниски стандарти по отпускане на кредити, отчетоха загуби. Редица ипотечни оператори от втория ешелон заявиха излизане от пазара, а някои обявиха и фалит. 2007 годинаАвгуст Кризата на пазара на ипотечно кредитиране в САЩ прехвърля границата към Европа. Световната система започна да изпитва дефицит на ликвидност. Централните банки на Европа, Англия, Япония, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия проведоха масирани интервенции за успокояване на финансовия пазар. Септември ФЕД рязко понижи лихвата до 4.75% от 5.25%. Британската ипотечна банка Northern Rock получи спешна финансова инжекция в размер на над 20 млрд. евро от централната банка на Англия. Мярката не намали проблемите на банката – за ден вложители изтеглиха 4 млрд. долара от трезора. В Русия започва вълната по повишение на лихвата по ипотечни кредити и по-строги изисквания към заемателите. Редица банки напуснаха ипотечния пазар. Октомври Инвестиционната банка Merrill Lynch отписа милиарди долари като загуба. Ноември – декември Правителството на САЩ подготви пакет от антикризисни мерки за банки и кредитополучатели в затруднения. Много американски и европейски банки, инвестиционни и хедж фондове отчитат милиарди долари загуба. Банковата криза в Европа набира сила. За първите две седмици на януари европейският борсов индекс DJ Euro Stoxx Banks загуби почти 10%. Последва спад на капиталовите пазари в Азия.2008 годинаФевруари Централната банка на Русия призна за съществуването на проблем с ликвидността на руските банки. Поддържането на ликвидност става приоритет. Заради спада на фондовия пазар в Русия много от инвеститорите се насочиха към пазара на недвижимости. Последва рязко ускорение на цените на жилищата. Март JP Morgan Chase обяви решението си за купуване на петата по големина инвестиционна банка Bear Stearns за 236 млн. долара. Април – май Продължава проблемът с ликвидността на световните финансови пазари. Руските банки продължават да увеличават лихвите по всички видове кредити. Още през май резкият скок на цените на жилищата в Москва и Санкт Петербург утихна. 30 май В резултат на кризата, съществуването си прекратява петата по големина инвестиционна банка в САЩ Bear Stearns.

7 септември Министерството на финансите на САЩ пое под контрол двама от най-големите играчи на ипотечния пазар – Федералната национална ипотечна асоциация (Fannie Mae) и Федералната корпорация за жилищно ипотечно кредитиране (Freddie Mac), които са финансирали около 70% от всички ипотечни сделки в САЩ. Общата загуба на двете компании от ипотечната криза съставлява около 14 млрд. долара.

15 септември Обявява се банкрутът на американската инвестиционна банка Lehman Brothers. Американските средства за масова информация оприличават деня на „черния понеделник“. Индекът Dow Jones губи 504.48 пункта (-4.42%) – до 10917.51. S&P 500 падна с 81.36 пункта (-4.71%) – до 1192.7 пункта. NASDAQ се понижи с 81.36 пункта (-3.6%) – до 2179.91 пункта. Големи загуби се наблюдаваха и на другите пазари по света. Поредната жертва на кризата стана и американската инвестиционна банка Merrill Lynch, закупена от Bank of America за 50 млрд. долара.

18 септември Тогава последва срив на банковите книжа в САЩ. Котировките на Morgan Stanley се сринаха с 25%, на Citigroup INC с 11%, на Ultra Financials – на 15%, JP Morgan Chase – на 12%, Goldman Sachs – на 14%. Появи се информация, че Morgan Stanley търси купувачи на банката. В Европа банковият сектор също губи позиции. Централните банки на Канада и Великобритания, ЕЦБ, ФЕД, Банката на Япония и Швейцария обявиха координирани мерки за борба с финансовата криза. Те се договориха да поддържат финансовите пазари с общи усилия чрез вливане в банковата система на 247 млрд. долара. ФЕД увеличи финансирането на ЕЦБ с 55 млрд. щатски долара, до 110 млрд. долар, и на Националната банка на Швейцария с 15 млрд. долара, до 27 млрд. долара. Освен това ФЕД сключи споразумения с централните банки на Япония, Англия и Канада. Според договорката в съглашението те ще получат 60 млрд., 40 млрд. и 10 млрд. долара, съответно. Споразумението е валидно до 30 януари 2009 г.

19 септември Правителството на САЩ предложи пакет от мерки за преодоляване на кризата – „Акт за извънредна икономическа стабилизация 2008 г.“, известен още и като „плана Поулсън“. Американският финансов министър Хенри Поулсън предложи заделяне на 700 млрд. долара от бюджета за закупуване на неликвидни активи. За да спасят белгийско-холандската банка Fortis, правителствата на Белгия, Холандия и Люксембург придобиха на 28 септември 49% от капитала на дружеството, инжектирайки 11.2 млрд. евро.

20 септември Тогава е разработен американският план за спасение от краха на националната банкова и финансова система за 800 млрд. долара. Основната насока е изкупуването от правителството на неликвидни инвестиционни облигации от американски банки и застрахователни компании.

22 септември Goldman Sachs и Morgan Stanley станаха холдингови дружества. Финансовият регулаторен орган на САЩ взе решение да удовлетвори иска на Goldman Sachs и Morgan Stanley за изменение на статута им на банкови холдингови дружества. Това ще позволи на трезорите да получат достъп до извънредно кредитиране от ФЕД.

29 септември Срив на световните индекси, в резултат на отхвърлянето на плана Поулсън от Конгреса на представителите в САЩ. В този ден списъкът на централните банки, включили се активно с мерки в борбата срещу финансовата криза в Европа и САЩ, се присъединяват Австралия, Дания, Норвегия и Швеция. Централните финансови системи на най-развитите страни се договориха да влеят 620 млрд. долара в глобалната финансова система. Централната банка на Япония заяви решението си да увеличи двойно обменния обем с валутни активи с ФЕД – от 60 до 120 млрд. долара. Правителството на Великобритания потвърди решението за национализиране на ипотечния бизнес на банка Bradford & Bingley, за да укрепи доверието на инвеститорите и кредиторите в условията на световна финансова криза. В съответствие с плана за спасение на банката, държавата реши да вземе под своя отговорност обслужването на ипотечни кредити за 50 млрд. британски лири. Bradford & Bingley стана втората британска банка, която държавата бе принудена да вземе под надзор в условията на кризата. През февруари бе национализирана голямата ипотечна банка Northern Rock.

Германското правителство предостави гаранция от 35 млрд. евро на банковия сектор за спасяването на ипотечната банка Hypo Real Estate.

30 септември Капиталовият пазар в САЩ реагира на отлагането на „плана Поулсън“ с безпрецедентен спад. Общата капитализация на американските компании достигна 1.3 трлн. долара. Любителите на статистиката изчислиха, че пазарът пада с 1 млрд. долара на минута. На този фон цената на петрола падна с 10 долара, до 93 щатски долара за барел. Централната банка на Япония обяви решението си за вливане на още 2 трлн. йени (над 19 млрд. долара) в механизма на междубанковото кредитиране, в отговор на растящата ликвидна криза.

1 октомври В началото на месеца азиатските фондови индекси регистрираха повишение. MSCI Asia Pacific, който проследява движението на пазарите в Азиатския и Тихоокеански регион, се скочи с 1.2%.

3 октомври Тогава бе одобрен новият вариант, предложен от администрацията на Джордж Буш, на стойност 700 млрд. долара. Пазарите по целия свят реагираха с понижение на котировките на ценните книжа.

6 октомври ФЕД одобри сделка по придобиване от японския холдинг Mitsubishi UFJ на 24.9% акции с право на глас от капитала на инвестиционната банка Morgan Stanley.

7 октомври Президентът на Русия Дмитрий Медведев съобщи за отпускане на други 950 млрд. рубли (36.26 млрд. щатски долара) в подкрепа на финансовата система.

8 октомври ФЕД, Bank of England и ЕЦБ, както и централните банки на Канада, Швейцария и Швеция, обявиха координирано понижение на лихвените проценти с 0.5 процентни пункта. Европейските фондови индекси регистрираха понижение, като при някои то надвиши 6%. Руският пазар откри сесията в сряда с рязък срив в цената на акциите на всички сини чипове. Последва прекъсване на редовната търговия.

9 октомври Централната банка на Япония заяви готовността си за вливане във финансовите пазари в страната на 4 трлн. йени (около 40 млрд. щатски долара). В четвъртък гаранцията по депозити в банките у нас също стана 100 хил. лв. Преди това тя бе в размер на 40 хил. лв. 10 октомвриSOFIX приключи седмичната търговия на 585.39 пункта, като само за седмица загуби 22.12% от стойността си. Силен спад в петък отбелязаха и индексите на европейските и азиатски индекси.

profit.bg

"Икономист": Кой е следващият?

Икономиките на Източна Европа може би са изправени пред бурни времена заради финансовата криза. Дори и западните банки да запазят спокойствие, политическите последици може да са още по-големи, пише сп. „Икономист“ в обширна статия под заглавие „Кой е следващият?“.
Страни като бившите комунистически в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения, отбелязва изданието.
Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите „муниции“, които се използват във войната с финансовата криза на Запад.
В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, които ще се нуждаят от външна помощ от кредитори като Международния валутен фонд. В най-лошия някои страни ще са изправени пред преструктуриране на дълга, срив на местната валута и депресия, което предвещава и политически хаос, отбелязва „Икономист“.
Повечето нови членки на ЕС, като Полша, са в по-силна позиция, и там кризата няма да нанесе чак такива щети.
Възможно е по-уязвими да са най-бедните нови членки на ЕС – Румъния и България. Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24%, посочва изданието.
Въпросът е колко външна помощ ще получат двете страни. За разлика от балтийските държави, които са добре защитени, ентусиазмът да се спасява България вероятно ще е по-малък, заради неуспеха на властите в София да спазят ангажимента да се справят с организираната престъпност и корупцията, пише „Икономист“.
Това е и по-големият проблем на Източна Европа – не толкова финансовите колебания и слабости, а корумпираната и некомпетентна политика. Лидерите там изпитват трудности да управляват ефективно дори в добри времена. Какво ще стане, ако чуждите инвеститори се стиснат, а растежът се забави или спре, пита „Икономист“.
Изданието припомня впечатляващите резултати на Източна Европа в опитите след 1989 г. да се достигне икономическото равнище на западната част на континента. Следващите няколко години обаче ще бъдат много по-трудни, отбелязва изданието.
Евентуална тежка рецесия може да разкрие цената на забавените реформи в предишните години. В повечето бивши комунистически страни усилията да се изпълнят изискванията на ЕС и НАТО бяха висока летва от гледна точка на политически ангажимент за добро управление и разумна икономическа политика.
Оттогава подходът на тези страни е да се облегнат и да се наслаждават на хубавото време – евтино кредитиране, високи чуждестранни инвестиции, растящи приходи от данъци и по-висок стандарт. Политическият натиск за трудни решения беше минимален, отбелязва списанието.
Сега повече от всякога страните в региона трябва да вземат тежки, но спешни политически решения, като реформа на публичните финанси, особено пенсиите; повишаване участието на пазара на труд, особено като се намали броят на ранно пенсионираните; и подобряване на производителността, като се модернизира образованието, което все още е ограничено от бюрокрацията от комунистическата епоха.
Шансовете за подобен голям тласък на реформите обаче изглеждат мижави, отбелязва „Икономист“.
За страните, на които е казвано, че приватизацията, либерализацията и балансираните бюджети са сигурен път към спасението, сегашните времена са объркващи. Това води, според българския политолог Иван Кръстев, до „разпадане на представата кое е нормалното“.
Една грешна представа за сигурност може да е по-лоша дори от неяснота, смята „Икономист“. Идните години ще бъдат голям тест за демокрацията и спазването на закона в държавите от региона, смята наблюдател на Източна Европа в Брюксел.
В очите на мнозина пазарните икономики са големият успех на последните 20 години, дори по-голям от развитието на демокрациите.
Този успех донесе невиждана свобода, възможности за избор и просперитет. В някои страни, отбелязва Кръстев, чуждестранните банки постигат по-високи позиции в рейтингите на доверие от всички публични институции
Те са се превърнали в емблематични финансови устои не само на икономиките, но и на целите страни. Те, както и Европа, могат да загубят много.

превод: БТА /netinfo.bg

Нови правила за електронните пари

Европейската комисия предложи да бъдат преразгледани настоящите правила за издаване на електронни пари в ЕС. Предложението идва след широко допитване, което показва, че сега действащите правила, датиращи от 2000 г., са забавили развитието на пазара на електронни пари и са възпрепятствали технологичните иновации. Преразгледаните правила ще улеснят навлизането на пазара на нови доставчици и ще допринесат за развитието на сектор, чийто обем според очакванията би могъл да достигне до 10 милиарда евро през 2012 г., съобщи Европейската комисия. „Секторът на електронните пари има значителен неразгърнат потенциал за развитие. Мисля, че новите правила ще ускорят развитието на електронните пари в Европа”, заяви комисарят по вътрешен пазар и услуги Чарли Маккрийви. Съвременните правила би трябвало да насърчат конкретността и иновациите, като едновременно с това гарантират доверието в пазара и високото ниво на защита за потребителите. “Това ще даде съществен принос за нашата обща цел – създаване на eдинен пазар за електронни плащания“, добави Маккрийви, цитиран от TechNews. Технически неутрално и опростено определение за „електронни пари“ ще обхване всички ситуации, при които доставчикът на платежна услуга (учреждение за електронни пари или кредитна институция) издава предплатена съхранена стойност в замяна на парични средства. Така определението за електронни пари ще бъде парична стойност, която се съхранява като електронна информация, издава се при получаване на средства и се използва за извършване на платежни транзакции. Определението обхваща електронните пари, които се държат в платежно устройство, притежавано от собственика (предплатени карти или „електронно портмоне“), или се съхраняват дистанционно в сървър (мрежови или софтуерни пари). Предвижда се нов режим за надзор, гарантиращ по-голяма съгласуваност между изискванията за надзор на институциите за електронни пари и платежните институции съгласно Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги. Новите изисквания за надзор включват начален капитал от 125 000 евро, позволяващ навлизането на пазара на по-малки участници, както и нова формула за изчисляване на оборотния капитал. Режимът за освобождаване, според който малките учреждения могат да получат дерогация за някои от изискванията за издаване на разрешително, е в съответствие с режима за платежните институции, а изискванията по отношения на борбата срещу пране на пари са актуализирани.Предложението изяснява също как ще бъдат прилагани изискванията по отношение на възстановяването на средства, като се обръща специално внимание на приложението им при мобилните телекомуникации. Потребителите биха имали правото да получат обратно своите пари по всяко време съгласно условията, определени от новите правила. Директивата относно електронните пари целеше улесняване на достъпа на некредитни институции до издаване на електронни пари. Все още обаче електронните пари са далеч от предлагането на пълните потенциални ползи, които се очакваха, когато директивата беше приета, и засега не се смятат за надеждна алтернатива на парите в брой. Данните за ограничения брой институции, притежаващи пълен лиценз за електронни пари, и малкият обем на издадените електронни пари доказват, че те все още не са навлезли реално в обръщение в повечето държави-членки. Оценката на прилагането на директивата показва, че някои от нейните разпоредби изглежда са попречили на развитието на пазара на електронни пари, като са затруднили технологичните нововъведения.Предложението на Комисията цели да позволи разработване на нови, иновационни и сигурни услуги в областта на електронните пари, както и предоставяне на достъп на нови участници до пазара и насърчаване на действителна и ефективна конкуренция между всички пазарни участници. Тъй като всички разпоредби са променени и структурата е преразгледана, предлага се да се отмени съществуващата Директива относно електронните пари и тя да бъде заменена с нова. В момента Европейският парламент и Съветът на министрите разглеждат предложението.

INSURANCE.BG

Наливат 125 млрд. долара в деветте най-големи банки в САЩ

Властите на САЩ имат намерение да отделят за 9 големи банки в страната, в това число и за Citigroup и Goldman Sachs, 125 милиарда долара. За това съобщава агенция Bloomberg. Тези средства ще бъдат отделени в рамките на така наречения план „Полсън”, предвиждащ изкупуване от държавата на неликвидни активи от американските кредитни организации.

Общо за поддръжка на банковата система Министерството на финансите на САЩ ще похарчи 250 милиарда долара, пише агенция Ройтерс. По данни на изданието, средства ще постъпят също така в Wells Fargo, JPMorgan Chase, Bank of America, Merrill Lynch, Morgan Stanley и други в замяна на техни акции, собственик на които ще стане държавата.

Припомняме, че „Актът за спешно стабилизиране на икономиката на САЩ” бе подписан от президента Джордж Буш на 3 октомври. Освен създаването на агенция за изкупуване на неликвидните активи, планът предлага и подкрепа на фондове, гарантиране на изплащането на съхраняващите се в тях средства за 50 милиарда долара. Аналогични мерки по стабилизация на финансовия сектор предприеха и много страни в Европа. Много от тях похарчиха милиарди за изкупуване на акциите на големите финансови групи. Например, частично бе национализирана белгийско-холандската група Fortis.
BgNewsroom.com

Ефектът на лоста: теория и практика

Един от въпросите, които финансовата теория на фирмата изследва, е ефектът на лоста. Става въпрос за влиянието, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва върху определени резултати на фирмата, а именно нетните продажби, оперативната печалба и нетната печалба.
В съответствие с известното във фирмената финансова теория “златно” финансово правило, фирмата следва да инвестира получения дългосрочен чужд капитал в нови по-качествени дълготрайни материални активи (ДМА), които заместват старите ДМА (или новите ДМА да се използват заедно със старите).
Главното е, че чуждите капитали финансират активи, но при задължителна обвързаност между изискуемостта на тези капитал и ликвидността на активите, които те финансират. Казано по-конкретно, срокът, през който чуждите капитали са на разположение на фирмата, трябва да е равен или по-голям от срока, през който активите (финансирани от тези капитали) се трансформират в парични средства.
Дългосрочният чужд капитал е на разположение на фирмата за достатъчно дълъг период, с оглед финансиране на ДМА, които имат по-дълъг срок на ликвидност (срок на превръщане на ДМА в парични средства). Уточняваме, че в статията не разглеждаме въпроса за механизма на трансформиране на ДМА в парични средства.
В резултат от придобиването на нови ДМА и тяхното използване е налице нарастване на нетните приходи от продажби на продукция, респективно на оперативната печалба (по-специално, при разглеждане на ефекта на лоста, последната всъщност представлява печалба от продажби на продукцията; в статията не се спираме на въпроса за различията между оперативната печалба и печалбата от продажби на продукцията) и на нетната печалба на фирмата (при разглеждане на ефекта на лоста тя представлява финансовият резултат за отчетния период).
Увеличаването на нетната печалба на една акционерна фирма, при положение, че не са емитирани нови акции, води до по-голяма нетната печалба на една акция (което, естествено, е изгодно за акционерите). Тази схема за нарастване на печалбата, падаща се на една акция, може да е налице не само в промишлена фирма, където се създава продукция, но и в търговската фирма, където се купуват и продават стоки, а така също и при фирма в сферата на услугите.
При търговската фирма полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база, свързана с търговията, което ще даде възможност за придобиването и съхранението на по-големи количества стоки, а оттук и по-големи продажби, което, в крайна сметка, води до по-голяма нетна възвръщаемост на една акция.
При фирма в сферата на услугите полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база на фирмата и по-голямата база да способства за по-голямото “производство” на услуги, а оттук и повечето приходи от продажби на услуги и в крайна сметка по-голяма печалба на една акция. Тази схема е приложима не само в акционерното дружество, където основният капитал е разделен на акции (такава е формулировката за акционерното дружество посочена в Търговския закон), но и в дружества, където основният капитал е разделен на дялове, като например дружествата с ограничена отговорност.
2. Теоретични постановки
При разглеждане на ефекта на лоста финансовата теория използва следния модел за формиране на финансовия резултат на фирмата[1]:
Нетни приходи от продажби – Разходи за произв. и реализация = Печалба преди лихви и корпоративен данък
(Оперативна печалба)
Печалба преди лихви и корпоративен данък – Разходи за лихви = Печалба преди корпоративния данък
Печалба преди корпоративния данък – Корпоративния данък = Нетна печалба
Лостовият механизъм, който се разглежда във физиката, се свежда до това, че когато се упражни сила от едната страна на лост, който е поставен върху опорна точка, то това води до повдигане на тежест, намираща се на другия край на лоста.
При това, ако ефектът на лоста се реализира в дружество, чийто капитал е разделен на акции, тогава ще е налице увеличаване на печалбата падаща се на една акция. Ако ефекта на лоста се реализира в дружеството, чийто капитал е разделен на дялове, тогава ще е налице увеличаване на печалбата, падаща се на един дял.
Логиката на схемата е следната – дългосрочният чужд капитал, в съответствие със “златното” финансово правило, се инвестира в ДМА, т.е. този капитал „натиска“ (упражнява сила) върху лоста надолу от едната страна. Съответно тези ДМА могат да бъдат използувани от промишлената фирма за нарастване на производството на продукция, и могат да увеличат нетните приходи от продажби на продукция, печалбата от продажби, нетната печалба на фирмата и нетната печалба, която се пада на една акция (един дял).
Ако през 2007 г. дадена фирма, чийто капитал е разделен на 100 бр. акции, не е ползвала дългосрочен чужд капитал и ако нетните приходи от продажби възлизат на 1800 единици, а разходите за производство и реализация – на 1500 единици, тогава печалбата от продажби на продукция възлиза на 300 единици. Разходи за лихви няма и съответно печалбата преди лихви и корпоративния данък е равна на печалбата преди корпоративния данък (печалбата от продажби на продукцията), т.е. на 300 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, тогава сумата на данъка ще възлезе на 60 единици. Съответно нетната печалба на фирмата ще възлезе на 240 единици, тъй като печалбата преди корпоративния данък е 300 единици, а данъкът възлиза на 20% х 300 = 60 единици. Оказва се, че нетната печалба, която се пада на една акция (един дял), е 240/100 = 2.40 единици.
Ако в началото на 2008 г. фирмата получи дългосрочен чужд капитал, който финансира нови ДМА, тогава е възможно да нарасне производството и, съответно, нетните приходи от продажбите да нараснат в сравнение с 2007 година. А именно, през 2008 г. нетните приходи от продажби възлизат на 2500 единици. Разходите за производство и реализация за 2008 г. възлизат на 1900 единици. Съответно печалбата преди лихви и корпоративния данък е 2500 – 1900 = 600 единици.
Ако за 2008 година лихвата по дългосрочния чужд капитал е в размер на 150 единици, тогава печалбата преди корпоративния данък възлиза на 600 – 150 = 450 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, тогава сумата на данъка възлиза на 20% х 450 = 90 единици. Съответно нетната печалба на фирмата за 2008 година е 450 – 90 = 360 единици. Ако броят на акциите (или дяловете) през 2008 година се е запазил, т.е. акциите (или дяловете) са 100, тогава нетната печалба, падаща се на една акция, е 360/100 = 3.6 лева. Виждаме, че през 2008 година, благодарение на получения чужд капитал, нетната печалба, падаща се на една акция (един дял), е по-голяма в сравнение с предходната 2007 година.
Въпреки че през 2008 г. фирмата реализира разходи за лихви, а през 2007 година няма такива разходи, нетната печалба, падаща се на една акция (един дял) през 2008 г. е по-голяма, тъй като полученият дългосрочен чужд капитал способства за нарастването на производството в сравнение с 2007 година, а това на свой ред води да по-големи приходи от продажби на продукция и печалба преди лихви и корпоративния данък. И макар фирмата да реализира разходи за лихви, както се вижда в крайна сметка, нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял), за 2008 година е по-голяма от нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял) за 2007 година.
3. Видове ливъридж
Финансовата теория разглежда три степени на влияние, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва:
– първа степен, наричана оперативен ливъридж;
– втора степен, наричана финансов ливъридж;
– трета степен, наричана общ ливъридж.
Възможно е те да бъдат изчислени по следния начин:

процентно изменение на

оперативната печалба[2]

Оперативен = ––––––––––––

ливъридж процентно изменение на

нетните приходи от продажби

процентнo изменение

на нетната печалба

Финансов = ––––––––––––

ливъридж процентно изменение на

оперативната печалба

Общ ливъридж = опер. ливърийдж х финансов ливърийдж

процентно изменение

на нетната печалба

Общ ливъридж = ––––––––––

процентно изменение на

нетните приходи от продажби

Величината на оперативния ливъридж показва колко процента изменение на оперативната печалба се пада на един процент изменение на нетните приходи от продажби. Величината на финансовия ливъридж показва колко процента изменение на нетната печалба се падат на един процент изменение на оперативната печалба. Величината на общия ливъридж показва колко процента изменение на нетната печалба се падат на един процент на изменение на нетните приходи от продажби.
Трите величини (на трите вида ливъридж) би следвало да са положителни величини. Така например, ако изменението на нетните приходи от продажби е 3%, а изменението на оперативната печалба е 6%, тогава величината на оперативния ливъридж ще е 2 (6%/3%). Това ще означава, че на 1% увеличение на нетните продажби се падат 2% увеличение на оперативната печалба. Възможно е да са налице отрицателни изменения на нетните приходи от продажби (-3%), т.е. намаление с 3% на нетните приходи от продажби в сравнение с предходния период, и отрицателно изменение на оперативната печалба (- 6%), т.е. възможно е да е налице намаление с 6% на оперативната печалба.
В този случай величината на оперативния ливъридж е отново (- 6%) : (- 3%) = 2. Това е един неблагоприятен вариант, който показва, че е нужно величината на оперативния ливъридж не само да е положителна, но и измененията на нетните приходи от продажби и на оперативната печалба да са положителни величини. По аналогичен начин изглежда и ситуацията по отношение на величините на финансовия ливъридж и общия ливъридж.
Добре би било не само тези величини да са положителни, но и процентовите изменения, посочени в числителите и знаменателите на съответните формули, да са положителни. Така например, възможно е величината на финансовия ливъридж да е положителна, но процентното изменение на нетната печалба и процентното изменение на оперативната печалба да са отрицателни, което е неблагоприятно за фирмата. Възможно е величините на трите вида ливъридж да са положителни за няколко поредни години, но най-важното е нетната печалба, падаща се на една акция или дял да нараства.
4. Практически измерения на ливъриджа
Казаното дотук по повод ефекта на лоста представлява теоретичната постановка на този въпрос. Какви са обаче практическите измерения на проблематиката относно ефекта на лоста, т.е. как на практика се проявява този ефект ?
Финансовата теория работи с един модел за формиране на финансовия резултат на фирмата (той може да бъде наречен финансов модел), който обаче се отличава от счетоводния модел за формиране на финансовия резултат у нас. Счетоводният модел се изразява в това, че финансовият резултат на фирмата е производен на нетните приходи от продажби на продукция, стоки и т.н, приходите от финансиранията, финансовите приходи и извънредните приходи, а така също и на разходите по икономически елементи, финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за данъци.
Както се вижда, счетоводният модел за формиране на финансовия резултат е по-сложен в сравнение с финансовия модел за формиране на финансовия резултат. Виждаме, че върху финансовия резултат на фирмата оказват влияние финансови приходи, извънредни приходи и т.н. и това не позволява да се изследва ефектът на лоста. За да се изследва ефектът на лоста, е необходимо да се въведе в употреба “условната нетна печалба”.
Тя е разлика между печалбата от продажби на продукция и разходите за лихви, свързани с получения дългосрочен чужд капитал. Освен това трябва да имаме предвид, че масова практика е задържане на част от печалбата във фирмата. Задържаната печалба е наричана във финансовата теория още капиталова печалба. Тя е част от постоянния капитал (той включва собствения дългосрочен капитал и чуждия дългосрочен капитал) и е източник на определено количество активи.
Тази печалба също оказва лостово въздействие в смисъл, че тя въздейства в посока на увеличаване на производството, увеличаване на приходите от продажби, увеличаване на печалбата от продажби на продукцията, увеличаване на “условната” нетната печалба и, в крайна сметка, увеличаване на условната нетна печалба, падаща се на една акция или един дял.
Лостовия ефект, показан в схемата, се изразява в това, че полученият дългосрочен чужд капитал финансира нови ДМА, а освен това капиталовата печалба, т.е. частта от балансовата печалба, която се задържа във фирмата, финансира определено количество активи.
В резултат на всичко това фирмата увеличава производството си, съответно увеличава нетните приходи от продажби на продукция, нараства печалбата й от продажби на продукция, т.е. оперативната печалба. Фирмата отчита разход за лихви във връзка с получения дългосрочен чужд капитал (такъв разход не е бил налице в предишен период, когато фирмата не е разполагала с дългосрочния чужд капитал), но въпреки това условната нетна печалба се увеличава (в предишния период тя е била равна на печалбата от продажби на продукция, тъй като не са налице разходи за лихви във връзка с дългосрочния чужд капитал). По-голямата условна нетна печалба означава, че е налице и по-голяма условна нетна печалба, падаща се на една акция (един дял) при положение, че броят на акциите (дяловете) остава непроменен.
Предвид необходимостта от използването на “условната нетна печалба” при практическата работа с ефекта на лоста е необходимо трите степени на ливъридж да се изчисляват така:
Процентно изменение на
оперативната печалба

Оперативен = –––––––––––––

ливъридж Процентно изменение на

нетните продажби
Процентно изменение на

условната нетна печалба

Финансов = ––––––––––––––

ливъридж Процентно изменение на

оперативната печалба

Процентно изменение Процентното изменение

на оперативна печалба на усл. нетна печалба

общ = –––––––––– Х ––––––––––––-

ливъридж Процентно изменение Процентно изменение

на нетни продажби на оперативна печалба

Процентно изменение на

условна нетна печалба

общ ливъридж = ––––––––––––––––

Процентно изменение

на нетните продажби

5. Счетоводни аспекти

Фирмата получава дългосрочен чужд капитал, който се отразява по кредита на сметка Получени дългосрочни заеми, ако фирмата е получила дългосрочен банков заем. Ако фирмата е емитирала дългосрочни облигации, тогава дългосрочният чужд капитал, който тя получава, се отразява по сметка Дългови инструменти. След като бъде получен дългосрочният чужд капитал, чиято форма на проявление са получените парични средства, тогава тези парични средства се използват за придобиване на нови дълготрайни материални активи. Тези активи могат да бъдат машини.
Възможно е да се получи, обаче, и следната ситуация – фирмата да получи заем от дадена търговска банка, като обаче той директно се използва за придобиване на машини. Става въпрос за ситуация, при която банката превежда нужната сума по сметка на фирмата-доставчик на машините след като те бъдат доставени на фирмата-купувач и заедно с това възниква задължение към банката от страна на фирмата-купувач. Счетоводното отчитане на получаването на дългосрочния чужд капитал и неговото използване може да бъде следното:
На първо място – получаване на дългосрочен чужд капитал, с който директно се придобиват машини, за които не е нужна монтажна услуга (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит с/ка Машини и оборудване

Дебит с/ка Начислен данък за покупките
Кредит с/ка Получени дългосрочни заеми
На второ място – възможно е получаване на дългосрочен чужд капитал като начин на употреба на този капитал са паричните средства (това е стопанската операция). Съставя се следната статия:
Дебит с/ка Разплащателна сметка в левове
Кредит с/ка Получени дългосрочни заеми или с/ка Дългови инструменти

На трето място – придобиване на машини, за които е необходимо осъществяване на монтажна услуга (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:

Дебит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи

Дебит с/ка Начислен данък за покупките

Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове

На четвърто място – осъществяване на монтажни операции от специализирана фирма, т.е. получаване на монтажна услуга (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:

Дебит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи

Дебит с/ка Начислен данък за покупките

Кредит с/ка Доставчици

На пето място – приемане в експлоатация на машините (това е стопанската операция). Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит с/ка Машини и оборудване
Кредит с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Вече посочихме, че част от печалбата се задържа във фирмата и че във фирмената финансова теория тя се нарича капиталова печалба. Тази печалба е възможно да се запише по кредита на сметка Основен капитал, изискващ регистрация, по кредита на сметка Общи резерви и по кредита на сметка Други резерви срещу дебитиране на сметка Неразпределена печалба от минали години. Възможно е дори по сметка Неразпределена печалба от минали години да остане кредитно салдо, което ще бъде отразено в пасива на счетоводния баланс. Вижда се, че капиталовата печалба се разпределя по различни направления, но тя остава във фирмата и, съответно, допринася за реализирането на лостовия ефект. Тоест, тя допринася за нарастване на производството, за нарастване на приходите от продажби и т.н.
Известно е, че годишната печалба от продажби на продукция може да се установи в края на отчетния период от сметка Приходи от продажби на продукция – тя е положителната разлика между приходите от продажбите на продукция (отразени в кредитната страна на сметката) и сбора от паричните оценки на продадената продукция (себестойност, обезценена или преоценена стойност), административните разходи и разходите за продажби. Тези разходи са отразени в дебитната страна на сметка Приходи от продажби на продукция.
Печалбата следва да се приспадне с лихвата по получения дългосрочен чужд капитал, която е отразена по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми – тази сметка се води към сметка Разходи за лихви. Разликата между годишната печалба от продажби на продукцията (оперативната печалба) и годишната лихва по дългосрочния чужд капитал представлява “условната нетна печалба”. Тя е крайният ефект от получаването на дългосрочния чужд капитал. Другите ефекти са нарастване на производството, нарастване на приходите от продажби на продукция и нарастване на печалбата от продажби на продукция (възможно е тези ефекти да са причинени от други фактори – усъвършенстването на управлението, на организация на производството и др., но тогава не става въпрос за проява на ефекта на лоста). Увеличаването на “условната нетна печалба” при равни други условия води до нарастване на балансовата печалба на фирмата. В предходната година всъщност “условната нетна печалба” е била равна на печалбата от продажби на продукция (оперативната печалба), тъй като не е бил получен дългосрочен чужд капитал и, следователно, не е налице разход за лихви, свързан с дългосрочен чужд капитал.
Вече посочихме формулите за изчисляване на трите вида ливъридж, когато практически се работи по този въпрос. Нужно е обаче експертите на фирмата да знаят как да изчислят съответните процентни изменения, които присъстват във формулите. Процентното изменение на приходите от продажби на продукцията може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Необходимо е да се установят приходите от продажби през текущата година, те да се разделят на приходите от продажби за предходната година и след това получената величина да се умножи по числото 100.
Процентното изменение на оперативната печалба (печалбата от продажби на продукция) може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Печалбата от продажби на продукцията за текущата година трябва да се раздели на печалбата от продажби на продукцията за миналата година и получената величина да се умножи по числото 100. Процентното изменение на условната нетна печалба (вече се мотивирахме защо е необходимо тя да се използва при изследване на лостовия ефект) може да се изчисли като условната нетна печалба за текущата година се раздели на условната нетна печалба за предходната година, и получената величина се умножи с числото 100.
Както посочихме, условната нетна печалба е разлика между оперативната печалба и лихвите по дългосрочни заеми. Следователно, за да се изчисли условната нетна печалба за текущата година, е необходимо от печалбата от продажби на продукцията, която може да се установи от сметка Приходи от продажби на продукция, да се извадят разходите за лихви, които са отразяват по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми, като тя се води към синтетична сметка Разходи за лихви. По аналогичен начин се изчислява условната нетна печалба за предходната година. Уточняваме, че при изчисляване на процентните увеличения от полученото число (то се получава при умножаването с числото 100) трябва да се извади числото 100 и съответно се установява процента на увеличение.
В практиката ефектът на лоста се проявява не само при промишлената фирма, но и при търговската фирма и фирмата, създаваща услуги. При тези фирми счетоводното отчитане на получаването и използването на дългосрочен чужд капитал, както и установяването на съответните проценти изменения, които присъстват във формулите за трите вида ливъридж, е аналогично на ситуацията при промишлената фирма, т.е. няма принципни различия (налице са само определени нюанси) по тези въпроси между промишлената фирма от една страна, и търговската фирма и фирмата в сферата на услугите от друга страна.
[1] Чертичките да се четат за знак “минус”. При разглеждане на ефекта на лоста разходите за лихви включват съответните плащания във връзка с получения дългосрочен чужд капитал.
[2] Оперативната печалба е разлика между нетните приходи от продажби и разходите за производство и реализация на продукцията. Тя се нарича още печалба преди лихви и корпоративния данък. Нетната печалба е финансовият резултат на фирмата за дадена година.

Статията е публикувана в бр. 2/2008 г. на сп. „Финанси“

Обезсилени акции от 19-и век се продават по-скъпо от тези на действащи банки днес

В днешните времена някои акции не струват и колкото хартията, върху която са отпечатани, пише Dailymail. Странно, но има и такива, за които се плащат луди пари и то не заради дела от капитала на компанията, а заради хартията. Може би и не сте чували за “скрипофилия” – в някои речници тази дума дори я няма. Това не е болестно състояние, а хоби. Думата има гръцки произход и означава колекциониране на стари (и обезсилени) акции, облигации или сертификати. Най-старите от тях имат не само колекционерска, но и историческа стойност. Те обикновено са красиво ръчно изписани и с изящна украса по краищата. Първият сертификат за притежание на акции в Standard Oil Company от 19-и век с подписа на Джон Д. Рокфелер бе продаден през 2000 г. за сумата от 82 000 английски лири, а днес цената му може да достигне и до 110 000 лири. През 80-те години сертификатът е струвал 3 000 лири, а през 70-те едва няколко паунда. Днес обаче има само няколко такива запазени хартийки и това определя високата им стойност. Най-скъп засега в света е първият издаден сертификат на Deutsche Bank, датиращ от 1871 г. През 2004 г той бе продаден за 83 000 паунда. Концепцията за ценни книжа се заражда преди хиляди години, но първите такива се появяват през 17-и век, когато за пръв път започват да се издават облигации с авантюристичната цел за международно търгуване. През 80-те години компютъризирането направи акциите на хартия почти непотребни. Митична легенда за всички колекционери са сертификатите за притежание на акции на East India Company от 1601 г., но нито един не е запазен до днес. Най-голям интерес има към книжа, издадени преди началото на Втората световна война. След падането на комунизма на мода сред колекционерите станаха стари руски и китайски акции. Книжа от времето на китайската империя и царска Русия поскъпнаха с около десет пъти през последното десетилетие. Някои акции, издадени преди руската революция, останаха листнати на лондонската борса до комунистическо време, но на тях се гледаше като на хартийки без никаква стойност. Оказва се обаче, че не точно така и Dailymail съветва англичаните, които ги пазят, да проверят колекционерската им стойност. Според ценители най-красиви са американските акции, защото са най-шарени и най-красиво изписани. Ентусиастите казват, че събирането на стари книжа е не само добра инвестиция, но и нещо много интересно – има толкова много видове акции на компании от различни индустрии и държави, има дори такива написани върху козя кожа! Експерти съветват, ако имате намерение да купувате такива книжа, да внимавате за състоянието на хартията и за подписите на нея – добра инвестиция са само най-запазените.

profit.bg