Компютърът The Baby стана на 60 години

Преди 60 години компютърът The Baby направи първите изчисления, които положиха началото на електронната изчислителна техника, пише The Guardian, цитиран от PCworld.bg.
Действащо копие на машината с тегло повече от тон и състоящо се от 1500 лампи и километри проводници, може да се види в манчестърския Музей на науката и промишлеността.
По случай юбилея бяха поканени инженерите, участвали в създаването на този компютър.
„Изчислителната машина от малък мащаб“ заема почти цялата площ на лабораторията на университета, но притежава производителност на съвременен калкулатор. Джеф Татъл, единственият жив член на екипа, непосредствено занимаващ се с конструирането на The Baby признава, че никой тогава не е предполагал такова развитие на компютърната индустрия, каквото се наблюдава днес.
През 40-те години на 20 век много страни се опитват да създадат първия компютър и макар към появата на The Baby вече да съществуват други изчислителни машини, те са предназначени за извършване само на една операция.
В манчестърския компютър е било достатъчно да се замени програмата, за да се настрои той за друг вид изчисления.Данните се съхранявали не на твърд диск, а в катодно-лъчева тръба, подобна на тази в телевизорите.
В ония години Манчестър е център на информационните технологии и Алън Тюринг, математик, който става известен с разшифровката на кодовете на немската армия по време на Втората световна война, се присъединява към разработчиците в манчестърския университет.Резултат от тяхната работа е Manchester Mk 1 – първият комерсиален компютър.
В сравнение с 1 трилион операции в секунда на съвременния IBM Roadrunner, бързодействието на първия компютър е нищожно.
Но The Baby позволява да се решават комплексни математически уравнения за минути, а не за седмици.

Телектроскоп свърза Ню Йорк и Лондон

Тези дни в Ню Йорк и Лондон се състоя тържествено откриване на уникалното оптическо устройство Телектроскоп (Telectroscope), което съедини двата мегаполиса.
За първи път в историята вече може да си помахаме един на друг през океана или да се полюбуваме на забележителностите на британската столица, като стоим на Бруклинския мост. Малко хора знаят, че на дъното на Атлантическия океан е прокаран секретен тунел.Строителството му започва преди повече от 100 години и завършва през май тази година.
След влизането в експлоатация на това епохално съоръжение ще трябва и някакво време за монтаж на гигантския „подземен телескоп“.Всъщност именно такава тайнствена история предшества забавната и безумно красива инсталация на английския майстор на арт-проекти Пол Сент-Джордж.
Той казва, че неговия дядо Александър Сент-Джордж още в края на поминалия век замислил да съедини „двата световни града“. Той обмислял съоръжения за такъв тунел след тежък пристъп на морска болест, когато се опитвал да пресече Атлантически океан с кораб.Впоследствие се изяснило, че за строителството ще са нужни толкова хора и стойността му ще бъде така висока, че идеята била определена като нежизнеспособна. Но и това не спряло упорития предтеча. Той решил, че е възможно да пътешества без да пътешества. Може ли хората от Лондон и Ню Йорк да общуват без да пресичат океана?
И замислил устройство за „преодоляване на липсата“, но за съжаление не успял да го реализира.Така че, дизайнът на конструкцията, както ни убеждава Сент-Джордж, е направен по скиците на неговия дядо. Основната идея на проекта на практика не е изменена – да се приближат пората, разделени от огромни разстояния. Имитацията на наблюдението с такъв телескоп е реализирана с помощта на специални камери и съединения на широколентовия интернет. Изображението се получава в естествена големина.
По думите на Ники Уеб, директор на компанията Artichoke, която е построила „телетроскопа“, сега вечно бързащите жители на двата града ще имат възможност да се срещат и даже „да се уговарят за сватба“ без да пресичат океана. Ако се окажете в Ню Йорк или Лондон до 15 юни ще имате шанс да видите с очите си тази прекрасна инсталация.
Може би ще ви бъде интересно да разберете за не по-малко впечатляващият проект „каменни уши“ който позволява разговори през Ла Манша или за проекта Tholos, който по замисъла на създателите му трябва да помогне да се направи следващата крачка към срещи през хиляди километри.

www.news.bg

Получиха електричество от дъждовни капки

Твърде необичайната система бе изпитана от специалисти от френската компания CEA-Leti и политехническия институт в Гренобъл, съвместно с иновационния център Minatec.
Един от авторите на откритието, Томас Джагър, заявява, че получената от дъждовни капки енергия е достатъчна за захранването с ток на маломощни устройства – например различни видове датчици по сгради и съоръжения, при липса на слънце.
За да изяснят колко електричество може да даде дъждът, Томас и неговите колеги Ромейн Гуийон, Жан-Жак Шелу и Гислейн Депес конструирали опитна установка, в която капките падат върху тънка пластина от термопластичния флуорополимер поливинилиденфлуорид (PVDF), съобщава електронното издание МИГнюз.
Когато капките се ударят в пластината, дебела 25 микрометра, в нея възникват механични колебания, които генерират ток за кратко.
По време на експеримента се изяснило, че най-подходящи са големите капки, падащи сравнително бавно.
Бързите капки губят много от енергията си при разпръскването при удара, без да я предават на пластината.
Инженерите изчислили, че енергията на една капка дъжд е между 2 микроджаула и 1 милиджаул, в зависимост от диаметъра на капката.
Опитната установка произвежда минимум 1 микроват постоянна мощност при изкуствен дъжд. Най-големите капки дали за кратко до 12 миливата.
След като пресметнали запасите енергия в дъждовете над Франция, изследователите получили, че 1 кв. метър земя може да получи от дъжда 1 ватчас електричество годишно.
Разбира се, тези резултати няма да стигнат за построяването на електроцентрала, но според учените капките могат да доставят малки количества безплатна електроенергия там, където е трудно и скъпо да се сменят батерии – например в различни електронни устройства, работещи на открито
news.bg

Технологии на вековете – Правец 8C

По-нова и съвършенна версия на Правец 8А. Може би най-разпространеният 8 битов Правец. Аналог на Apple IIc.
Начало на производството: 1989 г.

Край на производството: 1994 г.

Процесор: CM630/1Mhz (български аналог на 6502)

Памет (RAM): 128KB (с възможност за разширение до 1080KB)

Памет (ROM): 16KB

Дискови устройства: 1 или 2 флопи дискови устройства 5.25″, възможност за управление на твърд диск.

Операционна система: ДОС 3.1 ДОС 3.2, ДОС 3.3, ПроДОС

Разделителна способност: 40×84 (16 цвята), 80×48 (16 цвята), 280×160 пиксела, 280×192 пиксела, 560×192 пиксела (8 цвята)

Разновидности: Правец 8VC, който се е използвал за управление на промишлени машини.

Особености: Може би най-разпространеният компютър Правец. Използвал се е масово в началото на 90-те години на XX век, както като домашен компютър, така и в училищата. Както при всеки предишен модел на Правец и при този е постигната по-висока интеграция на компонентите. По-голяма част от допълнително използваните преди разширителни платки са вградени на дъното – 80 колонна платка, RS232 интерфейс, флопи-диск контролер и др. Чиповете за управление на някои от интерфейсите липсват в по-ранните модели (например RS232). Както и предишният модел използва българският процесор СМ630 (аналог на 6502), както и схемният набор (чипсет) СМ631. Интересното е че през 1990 г. се сформира Българско-Узбекистанско предприятие – „Вариант“, за което започва производство на компютри Правец 8C за нуждите на училищата в Узбекистан. Произведени са компютри с които са оборудвани повече от половината училища (общо около 2500 училища).

Портове/слотове: Вграден флопи-диск контролер, контролер за принтер, изход за цветен монитор, сериен интерфейс RS232, порт за джойстик, паралелен интерфейс. Позволява включването на хард диск с обем 5MB чрез допълнителен контролер, 3 слота за разширителни платки.
Производител: Комбинат за Микропроцесорна Техника – Правец

Цена: 1560 лв. (1989-1990 г., конфигурация с 1 флопи и монохромен монитор)

Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.
След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ – Стара Загора, ЗМД – Пазарджик, ЗЗУ – Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. Също така голяма част от електрониката използвана от руската космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).

http://www.pravetz.info/

Технологии на вековете – Правец 82

Българските компютри от серията Правец са наречени на родното място на Тодор Живков. Първоначалното име на компютрите е ИМКО от Индивидуален Микро КОмпютър и първите прототипи са произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към Българска Академия на Науките. Името Правец е търговското наименования на тези компютри след започване на производството им в Прибостроителният Завод в гр. Правец

Вторият произведен в България микрокомпютър и първият модел с който започва масово производство на микрокомпютри в България. Аналог на Apple II Plus.

Начало на производството: 1982 г.

Край на производството: 1985 г.

Процесор: 6502/1Mhz

Памет (RAM): 48KB (с възможност за разширение до 64KB)

Памет (ROM): 12KB

Дискови устройства: 1 или 2 флопи дискови устройства 5.25″

Операционна система: ДОС 3.1, ДОС 3.2, ДОС 3.3, ПроДОС (изисква допълнителна разширителна платка с 16KB памет).

Разделителна способност: Текстов режим 40×24 (колони/редове), графичен режим 280×192 пиксела – 6 цвята, 280×160 пиксела + 4 текстови реда, 40×40 пиксела + 4 текстови реда, 40×48 пиксела в 16 цветен режим.

Разновидности: В началото на производството се произвежда под името ИМКО-2, в последствие производството продължава под името Правец 82. Различават се само по моделният надпис на кутията, както и началният надпис след включването. Има две разновидности в клавиатурата на Правец 82. По-новата модификация включва стрелки наляво и надясно.

Особености: Първоначално се произвежда с черно-бял монитор – модифицирана версия на телевизора София-31 (но обърнат наобратно, като високоговорителят е отгоре), но има и изход за цветен монитор. В по-късните версии черно-белия монитор е заменен със зелено-черен. Ръководител на проекта инж. Иван Марангозов. Дизайнът на компютъра е български и наподобява оригиналният Apple II Plus. Като всички компютъри от серията Правец и този модел е кирилизиран хардуерно, но понеже клавиатурата използва 7 бита за прехвърляне на данните, кирилицата е на мястото на малките латински букви, като по този начин е възможно писане само с главни латински или кирилски букви.

Портове/слотове: Порт за касетофон, 8 разширителни слота. Нулевият слот се използва за разширение на паметта до 64KB.

Производител: Прибостроителен Завод – Правец

Цена: 4190 лв. (1984 г.)

Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели (ИМКО – ИМКО е съкращение от Индивидуален Микро КОмпютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 само в 3 броя. През 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребтелите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. започва масово производство на 8 битовите компютри от серия Правец. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец 16. Компютрите от серията Правец, са наречени на родният град на Тодор Живков – гр. Правец, където е построен и завода, в който са се произвеждали.

http://www.pravetz.info/

Бъдеще или кошмар

Телепатия, ки борги, извънземни цивилизации…

Какво ще бъде бъдещето пред нас? Ще поумнее ли световната политика, или мирът ще продължи да се взривява, както е ставало през всичките предишни векове? Кой ще управлява света? Ще решим ли демографските проблеми? Докъде ще стигнат науката и техническият прогрес?
Футуролозите твърдят, че пътят на човечеството е до голяма степен предначертан. През ХХІ в. нещата ще се манипулират на атомно равнище, Слънчевата система ще бъде колонизирана, ще избухне революция в знанията за човешката генетика.
Много болести ще останат в историята. Човешките органи ще се заместват с резервни, отглеждани в лаборатории. Продължителността на живота ще достигне 200 години, но малцина ще могат да си платят за дълголетието и ще настъпи най-фрапиращото неравенство за всички времена. Ще се появят хора с генни подобрения и хората ще се разделят на генетично имащи и генетично нямащи.
Новите технологии могат да предизвикат биологични трусове с непредвидими последствия като усвояването на дадени форми на телепатия, “качването” на човешки мозъци в компютри и “влизането” им в Интернет. Човечеството необратимо ще стане зависимо от компютрите. Ще се появи изкуственият разум.
Но да караме поред:
2001-2003 г. Пуска се в орбита космически кораб за многократно ползване. Открива се нов метод за ранно диагностициране на тумори чрез кръвни изследвания. Генетичното манипулиране на посевите води до повишаване на селскостопанската продукция. Откриват се над 100 генни типа при бактериите. Създава се изкуствено ухо. В космоса се засичат гравитационните вълни, предвидени от Теорията на относителността. Космически кораб събира образци от астероиди, които се изследват за проучването на произхода на Слънчевата система. Изяснен е механизмът на формирането и разпадането на озоновия слой около планетата. Открива се успешна ваксина срещу вируса на СПИН. В орбита се изстрелва астрономическият спътник “Ирис”, който започва проучвания в инфрачервения спектър върху формирането и еволюцията на галактиките, раждането на звездите, естеството на междузвездната материя, тъмната материя и др. В САЩ 10 % от продаваните автомобили са напълно не замърсяващи околната среда.
2004 г. В европейската лаборатория “Cern” влиза в действие ускорителят на частици LНС, с който след експерименти на сблъсквания между протони се проверява Теорията на супер симетрията. Разпространява се глобална информационна база за лечението на рака. Изяснява се механизмът за генерирането на парниковия ефект. Патентоват се системи за разпознаване на лицата и миризмите на отделните индивиди при контрола на достъпа до домовете и учрежденията.
2005 г. Digital Sky Survey завършва подробна карта на Вселената до разстояние два милиарда и половина светлинни години, като се фиксира разположението на над милион галактики. Приключва първата фаза от проекта за анализа на човешкия геном и започва дешифрирането на цялостната последователност на ДНК базите. Работи се в областта на генетичното диагностициране на рака. Окончателно се забранява ползването на газа фреон.
2006 г. Въвеждат се ефективни методики за прогнозирането на големите природни бедствия. Изригванията на вулканите се предвиждат 2-3 дни предварително. Разработват се ефикасни терапии за лечението на СПИН. Разгадава се мистерията на масата на неутриното.
2007 г. Анализиран е геномът на мишките. Реализира се метод за прекъсване на метастазите на рака. Откриват се причините за възникването на алцхаймер и на болестите, свързани с възрастта. Установени са количествените и качествените въздействия на метана върху климатичните процеси на Земята. Откритията в областта на генното инженерство са в помощ при диагностицирането, медицинското третиране и предотвратяването на рака. Всеки може да си купи т.нар. джобен лекар – портативно мониторно устройство, наблюдаващо здравословното ни състояние, което фиксира основните биологични параметри на организма и предупреждава своевременно при заболявания.
2008 г. Създава се апаратура за разпръскване на изкуствен озон, самолети и сателити започват “посявка” на озон в атмосферата. Изчислява се с точност влиянието на слънчевата активност и на вулканите върху атмосферните феномени. Реализира се автоматичен пилот, колите вече могат да се движат без шофьори. Присажда се изкуствено сърце, достойно за доверие.
2009 г. С помощта на култивирани микроорганизми се създават желаните химически съставки. В домовете се появяват домашни роботи и роботи пожарникари. Роботизирана обсерватория на Луната.
2010 г. Няколко дни по-рано се предвиждат земетресенията, по-силни от 7 ст. По скалата на Рихтер. Електрическият автомобил става масов. Ражда се телефонният симултантен преводач. Утвърждават се т.нар. експертни системи – самообучаващи се софтуерни програми, натрупващи информация в определена област на знанието.
2011 г. Пътническият самолет “Mach 4” лети 4 пъти по-бързо от скоростта на звука. Постигнат е решителен напредък в онкологията. Първа човешка мисия на Марс.
2012 г. Създават се изкуствени мускули и стави, управлявани директно от нервната система. Прилага се ефикасен метод за предотвратяване на старческото слабоумие. Експериментира се присаждането на увредени части на мозъка.
2013 г. Създава се ваксина, предотвратяваща развитието на някои типове рак. Откриват се механизмите на остаряването. Реализира се проектът “Космоплан” – самолети свързват земната повърхност с орбиталните космически станции.
2014 г. Изключителен прогрес в молекулярните изследвания на мозъка. Откриват се нервните механизми на съня. Завършен е анализът на генома на ориза и царевицата.
2015 г. На Луната е инсталирана постоянна заселена база за наблюдаване на Космоса. В Токио официално се открива най-високият небостъргач – кулата Милениум, достигаща 800 м до върха на радиоантената. Появяват се първите роботи домашни животни.
2016 г. Влакът с магнитна левитация на принципа на свръхпроводимостта при високи температури е факт. Лекуват се голям брой генетични дефекти. Роботите влизат в болниците като асистенти на хирурзите и санитари.
2017 г. Откриват се механизмите на човешката памет, възприемането на знания и творческите способности. Създава се интелигентен компютър.
2018 г. Построен е транспортен кораб с магнитен хидродинамичен двигател.
2019 г. Разшифрована е връзката между мозъчните неврони и логическите процеси.
2020 г. Открива се ефикасна система за хибернация. Развиват се нови методи за сателитно геологическо проучване на Земята.
2021 г. Имплантират се изкуствени бели дробове и бъбреци. Картотекират се генетичните връзки на болестите. След кратко изследване всеки може да узнае податливостта си към различните болести.
2022 г. Конструират се самопоправящи се роботи. Появяват се хора с генетично превъзходство.
2023 г. Реализират се директни връзки между компютъра и човешките сетива.
2024 г. Към нервната система на доброволци се включват компютърни импланти.
2025 г. В епруветка се създават нови видове растения и животни. Средната продължителност на живота надмината 100 години.
2030 г. Броят на роботите надвишава земното население. Къщите са напълно автоматизирани и предлагат на обитателите си всички възможни екстри. Магистралите са интелигентни, колите се управляват сами, роботите се саморемонтират и самоусъвършенстват. Изкуственият разум е факт.
2031-2100 г. Разработва се единна теория, свързваща Теорията на относителността с принципа на неопределеността от квантовата механика. Реализира се проектът “Skyhook” – мегаасансьор свързва земната повърхност с космическа станция във фиксирана орбита. С постоянна база с човешки персонал на Марс започва колонизирането на Космоса. Става възможно възстановяването на органи, тъкани и части от човешкото тяло. Все повече хора доживяват до 150 години. Появява се съществото киборг.
Открива се крайната материя – частиците, от които са съставени кварките.Откриват се извънземни цивилизации.Изяснява се природата на тъмната материя, заемаща по-голямата част от Вселената.

Транзисторът навърши 60 години

60-годишен юбилей на транзистора отбеляза изданието за електроника EE Times.
Първият транзистор е създаден в лабораторията Bell Labs през 1947 година от учените Джон Бардийн, Уилям Шокли и Уолтър Братейн. По-късно, през 1956-та изобретателите получават Нобелова награда.
Интересно сравнение на цените прави сайтът tgdaily.com.
Първият масово продаван транзистор е струвал днешни 147 долара ($18 тогава).А сега в един процесор Core 2 Duo има 291 милиона транзистора, което означава, че чипът би трябвало да струва 42,8 милиарда долара.