Роботите в киното се появяват още през 1927 г.

04.08.2004 06:00

Дроидът АрТу-ДиТу от космическата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ бе определен за най-любимия робот на света в британско допитване, организирано от Аmazon.com и IMDB.

Дребничкият дроид АрТу-ДиТу (R2D2) от космическата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ бе определен за най-любимия робот на света в британско допитване, организирано от Аmazon.com и IMDB.

Неговият другар във всички епизоди досега – човекоподобният протоколен дроид Трипио (С-3PO), се класира четвърти, след героите от анимацията Futurama и поредицата „Mystery Science Theater 3000“.

Темата за роботите в киното стана отново актуална покрай екранизацията по Айзък Азимов „Аз, роботът“ (IRobotMovie.com), който има европейска премиера в края на тази седмица на ЕВРОКОН 2004 в Пловдив.

Техният дядо – или по-скоро баба – се появява в шедьовъра на Фриц Ланг „Метрополис (Съдбата на човечеството през 2000 г.)„, създаден през далечната 1927 г.

Повече за тази класика може да се намери в българската енциклопедия от 1980 г. „В света на киното“.

Действието се развива в Градът на бъдещето, разделен на два района – в небостъргачи и „райски райони“ живеят господарите, а в подземията безмълвни роби се трудят за благополучието на града гигант.

Индустриалният магнат Йохан Федерсен възлага на откривателя Ротванг да направи робот с чертите на Мария – възпитателка на децата и светица на потиснатите, която проповядва социално помирение.

Роботът трябва да говори с думите на Федерсен, но фалшивата Мария започва да бунтува работниците.

Накрая ръцете (работниците) и умът (господарят) осъзнават, че не могат един без друг.

Сценарият, който включва и любовна история между истинската Мария и сина на магната, е от Теа фон Харбоу, съпруга на режисьора, и дава основание на Хърбърт Уелс да нарече „Метрополис“ „най-идиотския филм на света“.

Eмблематичният сребрист силует обаче става основа и за други подобни персонажи през следващите десетилетия – най-забележимо при Трипио от „Междузвездни войни“ (1977 г.), но и като Тенекиения дървар във „Вълшебникът от Оз“ (1939 г.), коментира Би Би Си и допълва още един подобен образ: Горт от второкласния „Денят, в който Земята спря“ (1951).

Пет години след това се появява Роби от Forbidden Planet, първият „метал-мен“ с характер и чувство за хумор, присъщи на земен жител.

През 60-те роботите приемат и по-различни от човекоподобните форми, а върхът е достигнат при компютъра Хал-9000 от „2001: Една одисея в Космоса“ (1968 г.) на Стенли Кубрик.

По време на полета уплашен да не бъде изключен (следователно умъртвен, според разбиранията му), Хал избива методично почти целия екипаж на космическия кораб.

През 70-те в такава роля се превъплъщава дори звездата от „Великолепната седморка“ Юл Бринър.

В „Westworld“ от 1973 г. той е превъртял робот от увеселителен парк а ла Дивия запад, който тръгва да избива наред туристите, дошли да се позабавляват и пострелят срещу себеподобни.

Гологлавият каубой не променя имиджа си – издава го само металният блясък в очите му.

В култовия хорър трилър Demon Seed от 1977 г. съпругата на изобретателя (Джули Кристи) е изнасилена от неговия суперкомпютър Протей и зачева дете от него.

През същата година с Трипио и Арту-Диту, изпълнявани от хора в метални обвивки, Джордж Лукас прави роботите отново безопасни и услужливи; най-често двойката дроиди предизвиква само смях с препирните си.

Две години по-късно в „Пришълец“ Ридли Скот ангажира Иън Холм (Билбо Бегинс от „Властелинът на пръстените“) като андроида Аш, който изиграва зловеща роля в съдбата на екипажа от „Ностромо“.

В продължението „Пришълци“ андроидът този път е положителен герой, а в четвъртата част вече е женски – Уинона Райдър.

Класика в жанра са също андроидите бунтари Дарил Хана и Рутгер Хауер от „Блейд рънър“ (BRMovie.com), превеждан у нас и като „Ловец на хуманоиди“ (1982); Арнолд Шварценегер като киборга от 2029 г. в „Терминатор“ (1984 г.) и продълженията му с Робърт Патрик и Кристана Локен в ролите на терминатори от по-ново поколение; Питър Уелър като детройтско ченге в „Робокоп“ (1987).

Сред най-новите образци са още жиголото (Джуд Лоу) и напомнящият за Пинокио герой на Хейли Джоуел Осмънт в „AI: Изкуствен интелект“, където използват термина „меха“.

Фемботите от първия „Остин Пауърс“ (1997) и перфектните блондинки, които озадачават героинята на Никол Кидман в тазгодишния римейк на комедията „Степфордски съпруги“, от друга страна са пример за това, че женските представители на вида може да са по-различни от първообраза си в „Метрополис“, допълва Би Би Си.

Впрочем в „кожата“ на робот, който силно желае да е човек, е влизал и Робин Уйлямс в „200-годишeн човек“ (1999 г.), екранизация от Крис Кълъмбъс по Айзък Азимов.

Списъкът обаче няма да е пълен, ако не споменем „андроида параноик“ Марвин от подготвяната екранизация на „Пътеводител на галактическия стопаджия“; пълния с чаркове компютърен „аквариум“ Орак от британския култов сериал „Седморката на Блейк“ и, разбира се, къдрокосия Електроник от съветския детско-юношески тв филм „Приключенията на Електроник“ (ElFilm.narod.ru).

Думата „робот“ влиза в английските речници през 1920 г., след като чешкият писател Карел Чапек (Capek.misto.cz) я използва в пиесата си „R.U.R.“ (Rossum’s Universal Robots).

Новият термин произхожда от чешката дума за работа (robota), а през 20-те години, с навлизането на масовото производство и поточните линии в автомобилните заводи на „Форд“ придобива и по-широк смисъл – на работник, който изпълнява скучна и еднообразна задача.

През 1942 г. се появява и терминът „роботика“, който дължим на Айзък Азимов, съчинил и „Трите универсални закона на роботиката“.

Той също излиза от сферата на фантастиката и започва да се използва за автоматизираните процеси в производството, обяснява речникът „Колинс“.

13 лунни робота ще правят снимки за Google

Тринайсет изследователски хайтек компании ще се опитат да направят миниробот, който да кацне на Луната, да направи снимки и видеоклип с висока резолюция и да ги изпрати на Google, съобщава HiComm.bg.
Екипите, които бяха 14, но един се оттегли от надпреварата, ще се състезават за общ награден фонд от $30 млн., 20 от които за първия, успял да се разходи 500 метра по лунната повърхност и да я заснеме в следващите 4 години.Наградата Google Lunar X има за цел да поощри неправителствени хайтек сдружения, компании и организации да се опитат да изпратят на Луната робороувъри фотографи. Според Робърт Ридърдс, главен изпълнителен директор на първата компания, заявила желание, Odyssey Moon, шансовете за успех са 51 процента.Наградата продължава да е валидна още две години след първоначалната дата за успех – 31 декември 2012-а, но наградният фонд спада на $15 млн.
В състезанието обаче могат да се надпреварват само частни компании с правителствено участие под 10 на сто. Според Беки Рамзи, директор на космомисията на X Prize фондацията, правителствата на редица държави са постигнали удивителни неща, но те могат да се реализират и с по-малко пари.“Вярваме, че Космосът трябва да е отворен за всекиго“, допълва той.
Директорът на фондацията очаква в скоро време броят на участниците да се удвои, защото „и без това за повечето хайтек специалисти Космосът е нещо като хоби“.Сред вече регистриралите се участници впечатление правят два екипа – първият е т.нар, отбор на мистериозните, които ще разкрият самоличността си на 20 юли 2009 г., а вторият е на румънците.Въпреки че не се допускат организации с водещо правителствено участие, няма забрана желаещите фирми да сключват споразумение за сътрудничество с университетски учени и лаборатории или пък студенти по роботика.
Според участниците мисията не се изчерпва с това да се конструира робот, който може да издържи пътуването и да се върне благополучно.За да успее да заснеме каквото и да било, трябва предварително да е ясно къде може да кацне и теренът позволява ли да се „разходи“ няколкостотин метра.
„Кацането на Луната е коренно различно от кацането на Земята – вакуум, радиация, екстремни температури и мек терен“, обяснява Ред Уиттейкър, главен изпълнителен директор на Astrobotic Technology, кандидат за отличието.Наскоро конкурентите в мисията Aslrobonc u Odyssey Moon сключиха договор с компанията Celestis, да занесат праха от кремацията на няколко починали на Луната (независимо дали ще успеят да направят снимките за Google, или не).Говорителят на НАСА Дейвид Щатц пък обеща да стиска палци на всички състезатели.

NASA проведе изпитания на нови лунни роботи

NASA проведе изпитания на новите си лунни роботи.
Тестовете се проведоха от 2 до 13 юни в Моузис-Лейк (Moses Lake) щата Вашингтон. Всички машини се разработват в рамките на програмата за завръщането на Луната през 2020 г., се съобщава на сайта на NASA.
Според думите на ръководителя на изпитанията, специалист от Космическия център „ Джонсън“ (Johnson Space Center) Бил Блутман (Bill Bluethmann), целта на изпитанията е проверка на това как новите машини ще се справят с екстремалните условия на Луната.
В пясъчните дюни на Моузис-Лейк са представени различни варианти на повърхност, така че групата специалисти от седем центъра на NASA и няколко университета е могла да пробва роботите-разузнавачи , всъдеходите, машините за превозване на товари, подемните кранове и скафандрите.
В Моузис-Лейк, изпитателите са могли да изпитат роботите в условия на пясъчни бури и резки промени на температурата.
Между тестваните машини са всъдеходите К-10, разработени от Изследователския център „Еймс“ (Ames Research Center), които са способни да правят топографски карти на територията и триизмерни модели на местността. Освен това в тях е вграден радар, който им позволява да определят структурата на повърхността и горните слоеве на почвата.
Роботите-разузнавачи са били създадени за изпълняване на повтарящи се действия и дългосрочни задачи като съставяне на карти и научно разузнаване.
Специалистите от Лабораторията по реактивно движение (JPL) са тествали два робота-товарачи ATHLETE. Тези машини се предвижват на 6 крака , което ще им позволи да преодоляват препятствия и да вървят по стръмен наклон.
Изследователският център „Глен“ е изпробвал робот-сондьор, който ще търси в недрата на Луната залежи от полезни изкопаеми.
Инженерите от Космическия център „Джонсън“ са направили изпитания на подобренкосмически скафандър и колесен луноход.Всяко колело на робота е способно да се върти и да завива независимо от останалите, което позволява на лунохода да се движи в произволно направление.
Фотогалерия на изпитанията може да се види тук.
Програмата за завръщането на Луната предполага, че полетите на американските астронавти към спътника на Земята ще започнат през 2015 г., а през 2020 г. ще пристъпят към строителството на лунна база.
Но по време на реализацията на програмата NASA е срещнала финансови трудности. По данни на агенцията за завършване на всички проекти в срок не достигат 700 милиона долара.

www.news.bg

Toshiba с нов лаптоп от серията Portege

Toshiba представи най-новият модел от серята Portege – ултрапреносимият лаптоп Portege R500-S5007V, съобщава IDG.BG.
Това е едва вторият преносим компютър на света, който е оборудван със 128 гигабайтов Solid State Drive.
Лаптопът е оборудван със 12,1-инчов LED дисплей с WXGA (1280 x 800) резолюция.
Процесорът на R500-S5007V е 1.33 GHz Core 2 Duo U7700, а оперативната му памет е 2 гигабайта.
Компютърът работи с вградена видео карта Intel GMA950.Разбира се има и традиционните вече екстри като безжична мрежа, Bluetooth и DVD-SuperMulti.
Батерията пък може да издържа до 8 часа с едно зареждане.
R500-S5007V може да бъде купен с операционна система Windows Vista Business или Windows XP Professional, а цената му е 2999 долара.

Шестокрак робот гравира 3D модели

Matt Denton е създал шестокрак робот с дрелка вместо нос и е написал внушителен код, който позволява на робота да се движи като гравир. Вече има шеги, че победата на репликаторите е все по-близо.

Създадоха робот с човешка походка

Даан Хобелен, инженер в холандската компания TU Delft, проектира и сглоби прототип на робота Flame(буквално от англ. език- пламък ), който може да се придвижва като човек.
Той твърди, че изследванията на роботи по този проект може да помогнат при по-доброто вникване в механиката на човешкото движение, а така също и до помогне при проектирането на медико-диагностично и рехабилитационно оборудване за хора с проблеми с опорно-двигателния апарат.
Опитите да се научат роботите да ходят като хора започват още през 70-те години, но заради голямата сложност на механиката на човешкото придвижване, до момента изследванията вървят с променлив успех.
Някои изследователски центрове и лаборатории успяха да пресъздадат точните движения, но със съ
ществени ограничения по отношение на цена, консумирана енергия и гъвкавост.
Компанията Tu Delf е пионер в разработката на роботи, които се придвижват по различен начин от другите ходещи роботи.
Принципът на придвижването на Flame напомня контролирано падане и при неговото използване се губи сравнително малко енергия.
За движението си Flame използва седем електродвигателя, специален модул за равновесие и алгоритми с високо ниво на стабилност.Изобретателят твърди, че Flame е най-съвършеният сред роботите, използващи за придвижване човешки стъпки.
Електронното издание 3DNews допълва, че роботи от серията Flame ще играят в холандския футболен отбор в шампионата RoboCup 2008, който тази година се провежда в Китай.

http://www.news.bg/

Honda създаде устройство, подпомагащо ходенето

Една от най- напредналите в областта на роботиката корпорации- Honda Motor Co, ще демонстрира уникално устройство, подпомагащо ходенето на възрастни хора и такива с отслабени мускули на краката, съобщи auto-press.net.
Уредът ще бъде демонстриран по време на международното изложение BARRIER FREE 2008, което ще се проведе от 25 до 27 април в Осака.
Honda Motor Co започва разработването на асистента през 1999 година, като единствената цел е внасянето на радост в живота на хората. Сложна система сензори наблюдава и събира информация от бедрените сензори, въз основа на която контролният блок подава информация, за помощта, която трябва да бъде оказана на краката.В момента устройството е във фаза на развитие, която е обнадеждаваща за евентуално бъдещо серийно производство.
Уредът за позпомагане на ходенето на Honda Motor Co е разработен в три размера, теглото му е само 2.8 килограма, основната част от което се дължи на двата електромотора и литиево- йонните батерии.Автономността на устройството е 2 часа при скорост на движение отоколо 4.5 км/ч.
От Honda изрично поясняват, че асистентът е предназначен за хора, които все още могат да се движат сами, но това им създава изключителен дисконфорт и болка.

Заплашени сме от роботи терористи

На еднодневна конференция пред Кралския институт на Великобритания професорът по изкуствен интелект и роботика Ноел Шарки каза, че според него падащите цени на продуктите в тези области могат да превърнат роботите в оръжие за екстремистките групи. Той каза още, че е невъзможно да върнем обратно духа в бутилката.
Има вече доста разработки на роботи оръжия, като водещ в тях е Департаментът на отбраната на САЩ. Само в Ирак са разположени над 400 робота. А след като устройствата са на разположение, не е трудно да бъдат копирани, една история, добре позната от ерата на студената война. Тогава безпомощната компютърна индустрия на соцдържавите копираше денонощно разработки на упадъчния капитализъм, доставени от разузнаването.
Въпросът според учения е колко време ще отнеме преди терористите да предприемат действия. Цените на конструктивните елементи за роботите падат рязко и с тези почти готови компоненти дори аматьор би могъл да създаде робот убиец.

http://www.news.bg/

Робот имитира човешките движения

Система, при която се следят човешките движения и след това робот ги имитира, бе създадена от инжeнер Цуеши Хоро от Токийския университет.
Технологията използва няколко видеокамери, разположени в кръг, които създават триизмерни човешки модели в реално време.
Устройствата засичат движенията и позициите на субекта в стаята и ги предават като директни команди на робота.
Единственото изискване е обектът да бъде в центъра на кръга от камери.

http://www.news.bg/

Киборг или подчинен вид? Избери сега!

Демокрит: Това се случи в София на 7 януари 2006 на ул. „Шипка“ 6 (СБХ – в кафенето)Пионерът на кибернетиката, който прави „ъпгрейд“ на човешкото тяло, започвайки от собственото си – Професор Кевин Уорик разказва как стана първия киборг в света чрез имплантация на компютърни чипове в тялото си и какви експерименти проведе заедно с изследователския си екип от департамента по кибернетика към Университета Рединг в Обединеното кралство:
Срамота е, че в момента съм един обикновен човек, защото като човешко същество съм много ограничен. Не само физически не мога да пътувам със 100 км.ч. без помощта на техниката.
Не мога да летя без помощта на наркотици…;)
Психически съм дори още по-ограничен. Мозъкът ми разполага със 100 млрд. мозъчни клетки. Имам 5 сетива. И пропускам толкова много сигнали, само защото съм човек.
Трябва да комуникирам по този старомоден начин. Тези сложни електрохимически сигнали трябва да бъдат прехвърлени в едни тривиални механични сигнали – звукови вълни, които са много бавни и се носят от въздуха. И докато стигнат до ухото на някого, и после до мозъка, този човек най-вероятно въобще няма да ме разбере, и най-вече жена ми…
Защо да не вземем сигналите оттук, за да ги предадем пряко?Защо да не свържем мозъка си директно с мозъка на другиго?Можем ли да общуваме по този начин по един нов метод?Мога ли да придобия нови сетива?Мога ли да възприемам света по инфрачервен път, по рентгенов път, по ултравиолетов път?
И ако мога да си общувам с вас пряко мозък с мозък, ще ми трябва ли преводач? Тя (посочва преводачката) ще остане без работа…
Именно това проучвам – опитвам се да прозра в бъдещето.
Отчасти работата ми е свързана с роботи. Това филмче, което показва някои от нашите роботи, е взето от серията на Би Би Си, озаглавена „Откритията, които промениха света“. Ще видим два вида роботи. Първият е роботска глава, a следващите са малки автономни роботчета.
Роботската глава има зрение, слух, обоняние, но също и радар, инфрачервен и ултразвуков, сонарен сензор.
Това, което се опитваме да направим, е да свържем тези сетива в робота, за да се опитаме да разберем по-добре какво се случва в мозъка на човека, когато нашият мозък свързва различна по вид сетивна информация.
Малките ни автономни роботчета общуват по между си, работят с ултразвукови сигнали и по този начин усещат къде се намират предметите.
Тук ме питат колко интелигентни са тези роботи? Те разполагат с между 50 и 100 мозъчни клетки. Така че, те са почти толкова интелигентни, колкото гол охлюв… Или фен на „Манчестър Юнайтед“…
Тези роботи разполагат с една основна способност: когато захранването им спадне, те търсят нова енергия. Нещо като в „Макдоналдс“, но с роботи…
ИмплантитеТова е през миналото хилядолетие. Докторът ми постави първия имплант през 1998 г. Това е радиочестотно устройство за идентифициране. Ето как изглежда отблизо, а от ляво е типичната заплата на един професор във Великобритания…
Целта беше да бъда разпознаван от компютъра ми в сградата. Така че, в момента в който застанех пред лабораторията си, входната врата се отваряше. А като вляза през нея, той ми казваше „Здравейте, проф. Уорик!“
Сега казва „Здравей, Кевин!“, защото се поопознахме.
Понастоящем има около 7 000 души с подобен имплант. В Барселона и Ротердам има нощни клубове, където трябва да имате подобен, за да ви допуснат до определени места. Но през 1998 г. аз бях първият човек с такова нещо.
Вторият имплантТова е през 2002 г. Този имплант беше много различен. Беше поставен в лявата ми ръка. Трябваше да претърпя 2 часа неврохирургична операция, за да се постави. Неговите 100 електрода бяха включени в нервната ми система, в лявата ми ръка.
Така се получи пряка електрическа връзка между моята нервна система и компютър, а след това я осъществихме и през интернет.
Ето част от нещата, които можех да правя: Това е жена ми Ирена. Тя носи едно хубаво бижу, което мени цветовете си от синьо към червено. То беше свързано с нервната ми система. Така че, като й стисна ръката, бижуто почервеняваше, а като я пусна, то посиняваше.
Също така, когато бях спокоен, бижуто беше синьо, а като се развълнувам – започваше да просвятва в червено.
Ирена обаче работи на различно място. Върви си из офиса и бижуто си свети в синьо. И тя си казва: „Няма проблеми, явно не прави нищо нередно“.
Но почне ли да светка в червено – тя се сепва „Какво ли прави моя?”…И по-важния въпрос: „С кого го прави?!“ Така че, не бе много добра идея…
Бях в Колумбийския университет в Ню Йорк. Там успяхме „да съживим“ моята нервна система в интернет.
Включихме я наживо и естествено не обявихме какво правим, защото е пълно с хакери, които сигурно си умираха да ми движат ръката…
Свързахме се през интернет от Ню Йорк до Рединг, Великобритания. Така стана възможно, докато аз движа ръката си в Ню Йорк, мозъчните ми сигнали, които улавяхме чрез импланта в нервната ми система, да бъдат предавани чрез интернет във Великобритания, където задвижваха роботската ръка.
Ето как, моите мозъчни сигнали движеха роботска ръка, намираща се на друг континент.
Когато ръката хванеше някакъв предмет, сигналите се изпращаха от пръстите и стимулираха мозъка ми в Ню Йорк. Така, докато ръката държеще даден предмет, мозъкът ми получаваше електрически импулси. Бях в състояние на усетя колко сила прилага ръката, намираща се на друг континент.
Като киборг, отчасти машина, отчасти човек, вашата нервна система не свършва с пределите на тялото ви. Тя свършва там, където я отвеждат мрежата, сателита…
Това съм аз с една бейзболна шапка, на която има ултразвукови сензори. Това, което се получава от тези сензори, стимулира моята нервна система. Когато един предмет се приближи, мозъкът ми получава все повече електрически сигнали и пулсации.
И с превръзка на очите можех да усещам предмети. Не знаех какви са предметите, защото не ги виждах, но като прилеп ги усещах чрез ултразвука.
Затова, ако някой си е мислел, че притежаването на шесто чувство или свръх сетиво е научна фантастика, да прави сте, но то вече е част от науката.
Най-вълнуващата част от експеримента беше свързана пак с жена ми.
В нейната нервна систама бяха включени електроди. Това са много тънички проводници. Може да го опитате малко по-късно и ще установите, че много боли.
Когато отидохме при доктора, който трябваше да сложи елетродите, мислихме си, че ще сложи упойка. Но той каза „не, аз трябва да съм сигурен, че контактът е добър“.
Пъхна електрода и пита „чувствате ли нещо?“Отговорихме отрицателно. Пъхна по-навътре и жена ми изкрещя…
Докторът заключи: „Сега мисля, че имаме добър контакт…“За да е сигурен, пъхна по същия начин още един електрод.
Това което направихме, е да свържем по електронен път нашите две нервни системи, т.е. ние буквално ги свързахме с проводник и през компютър.
Когато Ирена вдигаше ръката си три пъти, нейните нервни сигнали стимулираха моя мозък, така че той получаваше три импулса „тинк – тинк – тинк”.
Това, което правихме, е да общуваме по един много първичен начин. Нещо като телеграфията, като морзовата азбука. Пряка комуникация между две нервни системи.
Виждам, че в бъдеще чрез импланти, включени не към нервната систаме, а към мозъка, ще можем да общуваме пряко между мозъците си.
Именно в тази посока провеждам последните си проучвания – изследваме мозъчни компютърни импланти, защото това, което искам да направя след около 8-9 г., е да свържа пряко моя мозък с мозъка на друг човек и да общуваме само с мисъл.
Затова, за мен бъдещето е изпълнено с вълнения, то крие възможности да бъда киборг, с допълнителни способности.
А онези от вас, които са доволни от това че са хора, това зависи изцяло от вас.
Ако искате да останете членове на един подчинен вид в бъдещето, това е въпрос на ваш личен избор.
Демокрит: Всички, които се чувстват хора, нека очакват скоро отговорите на проф. Уорик на въпроси на участници в Cafe Scientifique. Чувстващите се киборги, нека опитат да се вслушат в миналото или поне да ни хакнат диктофона, за да чуят записа…

http://www.green.democrit.com