ДКЕВР: Цената за изкупуване на екоенергия трябва да се запази за настоящите инвеститори

Цената за изкупуване на енергия произведена от възобновяеми източници трябва да се запази поне за период от 20 години, независимо, че на следващите инвеститори може да се плаща по-малко. Това съобщи Стефчо Начев, директор на дирекция „Електроенергетика“ в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) на среща с представители на бизнеса и германски фирми занимаващи се с фотоволтаична енергия.Събитието е организирано от Германско-българската индустриално търговска камара (ГБИТК) и цели бъдещето сътрудничество между двете страни при производството на енергия от слънцето.“Засега не очакваме цената на изкупуваната енергия да се намали, но в случай, че това стане, ще я намалим само за новите инвеститори, а не тези, които вече са осъществили проектите си“, увери Начев. Стойността на изкупуваната екоенергия се определя с решение на ДКЕВР всяка година до 31 март. Регулаторът е формирал цена през 2006 г., която на практика се актуализира всеки следващ период. При определяне на цената, минимално се взима 80% от продажната цена на крайни потребители през миналата година като се прибавят допълнителни начисления. Взимат се в предвид – инвестиционните разходи, средното производство на енергия,експлоатационните разходи, оптималният срок за производство на енергията и инфлацията.Отчита се също така загубата от превръщането на променливия ток в постоянен. В момента цените са 823 лв. за мгв/ч при централи с мощност по-малка от 5 мгв годишно и 755 лв. за обекти над 5 мгв.Трудности пред България при изграждането на фотоволтаични мощности са съществуващата законова уредба и липсата на производство на слънчеви панели, обясни ситуацията посланикът на Германия у нас Михаел Гайер. По думите му сигнали за спънки в съществуващия закон за възобновяемите енергийни източници е получил от германското електроразпределително дружество „Е.ОН“, което обслужва мрежите на североизточна България.“Действително нормативната уредба трябва да се поправи и най-вече да се изчисти противоречието кой трябва да поеме разходите за присъединяване на новите обекти към мрежата“, обясни Стефчо Начев. Според наредбата това трябва да са компаниите, които се присъединяват, а според закона – Националната електрическа компания“ (НЕК).В момента основно се използват два вида панели за изграждане на фотоволтаични паркове или индивидуални системи – силицииеви и тънкослойни. Експертите съветват да бъдат използвани тънкослойни панели само в случаите, в които инвеститорите разполагат с голяма територия и евтина земя. Причина за това е, че този вид технология има по-малък коефициент на полезно действие, въпреки, че е по-евтина.България е поела ангажимент пред Европейския съюз да постигне 16% дял на възобновяемите източници до 2020 г. и 11% до 2010 г. „Междинната стойност от 11 на сто е напълно постижима, защото показателят в момента е 7.7%, но следващата стъпка не е ясно как ще бъде направена“, коментира Начев. По думите му трябва да се заложи на използването на биомаса при производството на енергия, защото при останалите източници – вятър, вода и слънце, капацитетът е почти ограничен.

Истинският потенциал на слънчевата енергия

Вгледайте се внимателно в картината по-горе—големият червен квадрат загражда нужната площ, необходима на слънчево-термалната технология да задоволи енергийните нужди на целия свят, средният квадрат тези на цяла Европа, а най-малкият на Германия.Тези данни идват от анализа на списание Spiegel Online: „Desertec: Strom aus der Wüste“ или на прост български—енергия от пустинята.Отдавна съм фен на слънчево-термалните технологии и не случайно. Те позволяват практически 75% от слънчевата енергия да се преобразува в използваемо електричество, цифра която е огромна, ако я сравняваме с водещите фотоволтаични силициеви клетки, които варират около 20% и то добрите от тях.Тук се използва прост low-tech метод за нагряване на течност, която задвижда турбини, те въртят генератори и на изхода получаваме електричество. В това изпълнение няма нищо сложно, дори бих казал че е много просто, което винаги е предимство. То се изразява в ниските разходи за поддръжка, ниската цена за изграждане и надеждността на самата инсталация. Всъщност електрически централи от този род има реализирани още през 80-те години и те са доказали своята надеждност и ефективност. Но кой знае защо, дали поради човешка глупост или ниските цени на фосилните горива, тези технологии са останали на заден план и идват на мода само по време на пореднага енергийна криза.Слънчево-термалните електроцентрали съхраняват топлината от слънцето и работят и през нощта, 24 часа в денонощието. Това позволява да се регулира натовареността на мощностите, точно както при сегашните ТЕЦ.Трябва да се спомене, че в момента на пазара има много фирми, които предлагат слънчево-термалните продукти, което означава че технологията е налице. Не е нужно да се чака, нито да се доказва ползата, това вече е дадено.Едно нещо е да генерираш електричество в Сахара, друго е до го продаваш в Европа, пък какво остава и за останалия свят. Инфраструктурният проблем не е за пренебрегване. Цената е висока, а загубите ще са налице, поради големите разстояния. Един от възможните варианти за пренос са модерните напоследък HVDC (High Voltage Direct Current) трасета—линии с изправен ток под високо напрежение. Такива изградени има в страните от северна Европа и предоставят надежден пренос на електричество при минимални загуби. Но каквато и да е цената, безплатният енергиен източник и чистата енергия са фактори, които правят подобен проект много изгоден, а цената на енергията с пъти по-ниска от тази, която плащаме сега.Изводът—не е нужно да чакаме за да решим енергийните си проблемиСлед като малка част от Сахара може да осигури цялата енергия за света, без допълнителни разходи за енергийни източници, значи ние нямаме енергийни проблеми. По-скоро имаме човешки проблеми, които ни пречат да видим решението, което е точно под носа ни или просто не искаме да го видим. Не знам кое от двете е истината. Но фактът че слънцето, само по себе си е достатъчно за да имаме много евтина и чиста енергия, без замърсяване, без да копаем петрол, без руски газов монопол и всички останали трудности в сегашния енергиен модел, е неоспорим. Има много хора, които казват, че алтернативните източници не са достатъчни или че са прекалено скъпи. Винаги съм твърдял обратното. Слънчево-термалната технология е евтина, надеждна и е реална алтернатива. А и да не забравяме, че Сахара не е единствената пустиня в света. А слънцето не е единственият енергиен източник.С тази статия единствено искам да напомня на всички, че алтернатива има, а възможностите са безкрайни. Не е необходимо да чакаме за космическа технология, която ще ни реши енергийните нужди с вълшебна пръчица (възможно, но за момента малко вероятно да стане).

Гориво от банани

Учените създадоха метод за производство на възобновяемо био-гориво от банани, предаде РБК.

Специалистите от Нотингамския университет предлагат в африканските страни да се въведе използването на листа и бананови обелки за източник на гориво. В резултат се получават брикети, които могат да се изгарят в пещи за отопление или приготвяне на храна. В страни като Руанда, бананите са важна селскостопанска култура, използвана не само за храна, а и за производство на алкохолни напитки. Всеки тон бананови плодове води до 10 тона отпадъци: обелки, листа и стебла. Точно те могат да се използват за гориво, смята аспиранта от университета в Нотингам Джоел Чейни.

След завръщането си от Руанда, той е създал в университетската лаборатория технология за превръщането на отпадъците в гориво. Банановите обелки и листа се смесват със стърготини и се пресоват в брикети. Получените брикети се сушат на слънце в продължение на 2 седмици и могат да се използват за гориво. Ръчната им подготовка не изисква големи инвестиции на капитали. Много други опити да се разработи гориво за Африка се оказаха неудачни поради висока цена и неприспособеност към местните условия.

Професорът от инженерния факултет Майк Клифърд счита този проект за удачен. Смята се, че новата технология може да съкрати използването на брикети в качество на гориво. В страни като Руанда, Танзания и Бурунди, над 80% от енергийните нужди се осигуряват за сметка на горене на дърва. Това разрушава околната среда, тъй като изсичането на горите води до промени на климата, а в някои райони се налага многочасов път пеша, за да се получат дърва за огрев. Британските учени смятат, че техният проект може да е една от стъпките, която да помогне на жителите на бедните страни да се спасят от бедността и са готови да споделят идеята си безплатно.

БГНЕС

Светодиодното осветяване на екраните на лаптопите ще стане скоро стандарт

Темповете на разпространение на новата технология най-добре се виждат, ако сравним данните за четвъртото тримесечие на миналата година, когато само 4,7 процента от лаптопите или 2,8 милиона бройки имаха светодиодно осветяване, с прогнозите за края на тази година, когато се предвижда количеството им да нарасне на 17,4 милиона бройки.

Под големи екрани в iSuppli разбират течнокристални панели с диагонал 10 и повече инча. Става дума, разбира се, за преносими компютри. При телевизорите и мониторите позицията на катодолуминисцентните лампи със студен катод (CCFL) все още остава непоклатима.

Основните предимства на светодиодното осветяване се проявяват най-вече в лаптопите, където те влияят на мобилността. Например 33-сантиметров панел със светодиодно осветяване изразходва 20 процента по-малко енергия, има 40 процента по-малка дебелина и 20 процента по-малко тегло от CCFL.

Светодиодните системи отстъпват на CCFL само в цената. Разликата достига до 50-80 долара при RGB-осветяване или 25 долара при осветяване с бели светодиоди. Резерви за намаляване на цените специалистите виждат в поемане на производството на системите за осветяване от производителите на панели и в повишение на процента на готовите годни продукти. В резултат на тези мерки разликата в цената трябва да се намали до 10 долара. За да стимулират търсенето на лаптопи със светодиодно осветяване, производителите на панели разработват нови модели с повишен контраст и разширена гама цветове.

Интериорен вторник: Nisha Lounge Bar от Pascal Arquitectos


Фоайето към основната част на лаундж бара е осеяно с малки кръгли прозорци, наподобяващи тези на корабите или подводниците. А през тези прозорци се разкрива гледка към “морското дъно” или отразяват околността.

Минавайки през фоайето се стига до същинския лаундж бар,чийто преобладаващ цвят е кафявият, с лек контраст на белите канапета и столове. От Pascal Arquitectos не са забравили да продължат с интересни идеи и в тоалетните. В женската тоалетна, например, се намира палма върху триъгълен “остров” заграден от канапета. Докато в мъжката има подобен остров, но изпълнен като бар плот.

А осветлението може да се постигне с LED, което може да си закупите от http://www.dpt-led.com







http://www.archzine.com

Откриха липсващо звено между бозайниците и хората


20.05.2009 08:34

Вкаменелостта на миниатюрното маймуноподобно създание Ида, която е на 47 млн. години, дълги години е била скрита в частна колекция

Учени в Ню Йорк показаха скелета на това, което по думите им би могло да се окаже общият предтеча на хората, маймуните и другите примати, предаде АФП.

Миниатюрното създание, официално известно като Дарвиниус масилае, но наричано Ида, е живяло преди 47 млн. години и е невероятно добре съхранено, като едва 5% от скелета му липсват.

Находката (RevealingTheLink.com) е изложена в Музея за естествена история в Ню Йорк и ще бъде обект на документален филм, който ще бъде показан по „Хистъри Ченъл“ и Би Би Си.

Учените, ръководени от норвежкия професор Йорн Хурум, са работили две години върху Ида. Тя била намерена за пръв път през 1983 г. от частни колекционери, които не схванали важността на откритието – и така я продължение на десетилетия експонатът не е бил показван пред широка публика.

Маймуноподобното създание се е съхранило през вековете в Месел Пит, германска местност, богата на вкаменелости от епохата на еоцена.

Макар и дългоопашата, Ида носи няколко характеристики на човека, включително противоположен на останалите пръсти палец, къси ръце и крака и гледащи напред очи, които са й давали възможносът да вижда триизмерно и да преценява дистанцията.

Това е първата връзка с всички човешки същества – истинска вкаменелост, която свързва световното наследство, обяснява проф. Хурум.

По думите на Дейвид Атънбъроу, известния британски естественик и тв водещ „малкото създание ще ни покаже връзката ни с останалите бозайници. Връзката, която досега се смяташе за липсваща… вече не липсва“.

Роботите в киното се появяват още през 1927 г.

04.08.2004 06:00

Дроидът АрТу-ДиТу от космическата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ бе определен за най-любимия робот на света в британско допитване, организирано от Аmazon.com и IMDB.

Дребничкият дроид АрТу-ДиТу (R2D2) от космическата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ бе определен за най-любимия робот на света в британско допитване, организирано от Аmazon.com и IMDB.

Неговият другар във всички епизоди досега – човекоподобният протоколен дроид Трипио (С-3PO), се класира четвърти, след героите от анимацията Futurama и поредицата „Mystery Science Theater 3000“.

Темата за роботите в киното стана отново актуална покрай екранизацията по Айзък Азимов „Аз, роботът“ (IRobotMovie.com), който има европейска премиера в края на тази седмица на ЕВРОКОН 2004 в Пловдив.

Техният дядо – или по-скоро баба – се появява в шедьовъра на Фриц Ланг „Метрополис (Съдбата на човечеството през 2000 г.)„, създаден през далечната 1927 г.

Повече за тази класика може да се намери в българската енциклопедия от 1980 г. „В света на киното“.

Действието се развива в Градът на бъдещето, разделен на два района – в небостъргачи и „райски райони“ живеят господарите, а в подземията безмълвни роби се трудят за благополучието на града гигант.

Индустриалният магнат Йохан Федерсен възлага на откривателя Ротванг да направи робот с чертите на Мария – възпитателка на децата и светица на потиснатите, която проповядва социално помирение.

Роботът трябва да говори с думите на Федерсен, но фалшивата Мария започва да бунтува работниците.

Накрая ръцете (работниците) и умът (господарят) осъзнават, че не могат един без друг.

Сценарият, който включва и любовна история между истинската Мария и сина на магната, е от Теа фон Харбоу, съпруга на режисьора, и дава основание на Хърбърт Уелс да нарече „Метрополис“ „най-идиотския филм на света“.

Eмблематичният сребрист силует обаче става основа и за други подобни персонажи през следващите десетилетия – най-забележимо при Трипио от „Междузвездни войни“ (1977 г.), но и като Тенекиения дървар във „Вълшебникът от Оз“ (1939 г.), коментира Би Би Си и допълва още един подобен образ: Горт от второкласния „Денят, в който Земята спря“ (1951).

Пет години след това се появява Роби от Forbidden Planet, първият „метал-мен“ с характер и чувство за хумор, присъщи на земен жител.

През 60-те роботите приемат и по-различни от човекоподобните форми, а върхът е достигнат при компютъра Хал-9000 от „2001: Една одисея в Космоса“ (1968 г.) на Стенли Кубрик.

По време на полета уплашен да не бъде изключен (следователно умъртвен, според разбиранията му), Хал избива методично почти целия екипаж на космическия кораб.

През 70-те в такава роля се превъплъщава дори звездата от „Великолепната седморка“ Юл Бринър.

В „Westworld“ от 1973 г. той е превъртял робот от увеселителен парк а ла Дивия запад, който тръгва да избива наред туристите, дошли да се позабавляват и пострелят срещу себеподобни.

Гологлавият каубой не променя имиджа си – издава го само металният блясък в очите му.

В култовия хорър трилър Demon Seed от 1977 г. съпругата на изобретателя (Джули Кристи) е изнасилена от неговия суперкомпютър Протей и зачева дете от него.

През същата година с Трипио и Арту-Диту, изпълнявани от хора в метални обвивки, Джордж Лукас прави роботите отново безопасни и услужливи; най-често двойката дроиди предизвиква само смях с препирните си.

Две години по-късно в „Пришълец“ Ридли Скот ангажира Иън Холм (Билбо Бегинс от „Властелинът на пръстените“) като андроида Аш, който изиграва зловеща роля в съдбата на екипажа от „Ностромо“.

В продължението „Пришълци“ андроидът този път е положителен герой, а в четвъртата част вече е женски – Уинона Райдър.

Класика в жанра са също андроидите бунтари Дарил Хана и Рутгер Хауер от „Блейд рънър“ (BRMovie.com), превеждан у нас и като „Ловец на хуманоиди“ (1982); Арнолд Шварценегер като киборга от 2029 г. в „Терминатор“ (1984 г.) и продълженията му с Робърт Патрик и Кристана Локен в ролите на терминатори от по-ново поколение; Питър Уелър като детройтско ченге в „Робокоп“ (1987).

Сред най-новите образци са още жиголото (Джуд Лоу) и напомнящият за Пинокио герой на Хейли Джоуел Осмънт в „AI: Изкуствен интелект“, където използват термина „меха“.

Фемботите от първия „Остин Пауърс“ (1997) и перфектните блондинки, които озадачават героинята на Никол Кидман в тазгодишния римейк на комедията „Степфордски съпруги“, от друга страна са пример за това, че женските представители на вида може да са по-различни от първообраза си в „Метрополис“, допълва Би Би Си.

Впрочем в „кожата“ на робот, който силно желае да е човек, е влизал и Робин Уйлямс в „200-годишeн човек“ (1999 г.), екранизация от Крис Кълъмбъс по Айзък Азимов.

Списъкът обаче няма да е пълен, ако не споменем „андроида параноик“ Марвин от подготвяната екранизация на „Пътеводител на галактическия стопаджия“; пълния с чаркове компютърен „аквариум“ Орак от британския култов сериал „Седморката на Блейк“ и, разбира се, къдрокосия Електроник от съветския детско-юношески тв филм „Приключенията на Електроник“ (ElFilm.narod.ru).

Думата „робот“ влиза в английските речници през 1920 г., след като чешкият писател Карел Чапек (Capek.misto.cz) я използва в пиесата си „R.U.R.“ (Rossum’s Universal Robots).

Новият термин произхожда от чешката дума за работа (robota), а през 20-те години, с навлизането на масовото производство и поточните линии в автомобилните заводи на „Форд“ придобива и по-широк смисъл – на работник, който изпълнява скучна и еднообразна задача.

През 1942 г. се появява и терминът „роботика“, който дължим на Айзък Азимов, съчинил и „Трите универсални закона на роботиката“.

Той също излиза от сферата на фантастиката и започва да се използва за автоматизираните процеси в производството, обяснява речникът „Колинс“.

Черен силиций обнадеждава електронната индустрия

Без силиций би било невъзможно да разполагаме с процесори, цифрови фото- и видео камери, както и много други устройства и приспособления, които намираме за нормални в днешното технологически напреднало общество.

Силицият представлява самата основа на ежедневния ни дигитален живот. Без силиций би било невъзможно да разполагаме с процесори, цифрови фото- и видео камери, както и много други устройства и приспособления, които
Рекламанамираме за нормални в днешното технологически напреднало общество.
И именно защото силицият е изключително важна част от живота ни, всеки постигнат напредък в основната силициева технология, на която са базирани всички електронни продукти, може да доведе до огромни ползи, както и до разширяване на приложението на технологията.
Докато извършват изследване в края на 90-те години, физикът от Харвард Ерик Мазур и неговите студенти откриват нова разновидност на силиция, която наричат „черен“ силиций. Откритието на Мазур и екипа му дошло, след като учените започнали да размишляват над изследването извън неговите параметри.
Научната работа се извършвала с финансовата помощ на правителството на Съединените щати. И по-точно, проучването, над което работил Мазур, било спонсорирано от правителствената военна организация Army Research Organization. То имало за цел да изследва каталитичните реакции върху металните повърхности.
Преподавателят от Харвард казва пред вестник „Ню Йорк Таймс“, че се е бил уморил от изследването на метали, а започнал и да се притеснява финансовите помощи на военните за проучването да не секнат. Затова написал предложение за продължаване на изследването, но в друга насока. То се оказало достатъчно интересно за правителството на Щатите, за да продължи спонсорството на проучването.
Откриването на черния силиций станало факт, когато с много силен лазер било осветено парче силиций с поставен върху него серен хексафлуорид.
От „Ню Йорк Таймс“ разкриват, че използваният в изследването лазер, благодарение на който е направено откритието, бил толкова силен, че за един кратък период от време би могъл да се сравни с енергията от слънцето, която пада върху цялата повърхност на земята.
След като лазерът облъчил парчето силиций, което изглеждало черно за невъоръженото око, то било разгледано подробно под електронен микроскоп.
Учените забелязали, че повърхността на парчето силиций била покрита с микроскопични шипове. По-късно било открито и че черният силиций притежавал изключително висока чувствителност към светлина.
В най-скоро време се очаква новият вид силиций да бъде пуснат на пазара, където ще се използва в системите за нощно виждане.
Съоснователят на компанията SiOnyx Джеймс Кери твърди, че в сравнение със стандартните силициеви детектори, са открили увеличение на чувствителността към светлина между 100 и 500 пъти при пробните детектори с черен силиций.
Освен това, новооткритият материал е способен да засича инфрачервена светлина, която е невидима за настоящото поколение от силициеви детектори.
Черният силиций вече се внедрява в сензорно базирани процесори. Друго голямо преимущество на новия материал е, че неговият процес на производство е напълно съвместим със сегашните производствени процеси, използвани за създаване на парчета силиций.
Според „Ню Йорк Таймс“, в бъдеще високата чувствителност на черния силиций може да намери своето приложение и в областта на цифровите видео камери. Друг потенциален огромен пазар за новия материал представлява фотогалваничната клетъчна индустрия.
От SiOnyx твърдят, че нямат никакво намерение да навлизат в производството на слънчеви панели. Фирмата, която събира учени с цел постигане на революция в силициевата индустрия, казва ясно, че ще остане само технологичен доставчик.
Но с огромното увеличение на чувствителността към светлина, черният силиций може да се окаже революционен за индустрията на слънчевите панели, подобрявайки значително ефективността, с която светлината от слънцето се превръща в енергия.
Черният силиций в комбинация с новата въглеродна технология за батерии може да промени изцяло лицето на слънчевото производство на електричество.
В момента няколко академични и корпоративни изследователски организации проучват черния силиций. В близко бъдеще ще е напълно възможно да станем свидетели на нови продукти, които ще са много чувствителни и ще предлагат значително по-добра производителност, отколкото използващите стандартния силиций.

Откриха най-младите речни долини на Марс


Речните долини вероятно са се образували на Марс много по-късно, отколкото се е смятало по-рано, даже, когато, според предишните представи, на повърхността на планетата не е могло да има течна вода, се казва в статия на американски учени, публикувана в списание Geophysical Research Letters.

„Речните долини, свидетелстващи за постоянното присъствие на течна вода на повърхността, са се образували през ранната история на Марс, на прага на Ноевата и Хесперийската ери /около 3,5 милиарда години назад/ и преди климатът в Амазонийската ера да е претърпял резки промени, ставайки значително по-студен и сух“, пишат авторите, група учени от Университета Браун под ръководството на Джеймс Диксън. Изследователите са открили свидетелство, допускащо възможността за образуването на долините в значително по-късни епохи, предаде РИА „Новости“.

Те са описали речните долини, разположени в кратера Лио в средните ширини на северното полукълбо на Марс, които са възникнали в периода от средния до късния стадий на Амазонийската ера, която е започнала около 1,8 милиарда години назад и продължава до ден днешен. Тези долини, според тях, са се образували в резултат на топенето на намиращия се под повърхността лед, и се простират на 50 км в дължина, следвайки неравностите на повърхността.

Изследователите отбелязват, че особеният микроклимат на кратера Лио е могъл да съдейства за формирането на долините в този район: неговата голяма дълбочина е означавала по-високо атмосферно налягане, температурните условия също са били по-благоприятни. „Този микроклимат в Лио очевидно е водел до топенето на повърхностния лед и формирането на най-младите системи от речни долини от подобен мащаб, наблюдавани на Марс“, пишат учените.

БГНЕС, снимка: EPA/NASA

Първата в света 40-нанометрова видеокарта ATI Radeon HD 4770 пуска AMD

Компанията AMD представи първия в света графичен процесор ATI Radeon HD 4770 за настолни компютри, произведен по 40-нанометрова производствена технология. Новата карта поддържа трето поколение игри на основата на DirectX 10.1, такива като Battleforge, HAWX, S.T.A.L.K.E.R Clear Sky и Stormrise, като осигурява по-висока производителност и подобрява визуалните качества на изображението в сравнение с DirectX 10.

В ATI Radeon HD 4770 е използвана нова памет от тип GDDR5, осигуряваща невероятно високи скорости в предаването на данни, което увеличава производителността в играта. Видеокартата поддържа интерфейс PCI Express 2.0, който позволява да се пускат 3D-приложения и тежки игри.
Любителите на компютърни игри, които се стремят да извлекат максимума от графичната подсистема могат да мащабират нейната производителност с помощта на технологията ATI CrossFireX, която позволява да се добави втора карта ATI Radeon HD 4770 за почти линейно увеличение на производителността.

От съчетаването на процесор AMD Athlon X2 7850, чипсет AMD 7-а серия и графична карта от семейството ATI Radeon HD 4770 се получава платформа AMD, поддържаща възпроизвеждането на видео с голям контраст и осигуряваща голяма производителност и ускорена обработка на видеото.

Предполагаемата цена на дребно на ATI Radeon HD 4770 е $109.

SAGA TECHNOLOGY