Какви хора вярват в обществени митове и защо
Еврейски заговор командва света. Джон Кенеди е убит от организирана, но неразкрита група. СПИН-ът е разработка на американското правителство и насочена срещу чернокожите. Атентатите на 11 септември в САЩ също са дело на щатската администрация, а не на „Ал Каида“…
Всичко това са примери за разпространени съвременни конспиративни теории. Учените ги определят като „светски вярвания, които приписват причина или явление (или укриването на такива) на тайна, незаконна и зла организирана група“. Проблемът на тези вярвания е, че често противоречат на фактите и елементарната логика.
Явлението е притеснително за психолозите, защото, ако тази „вяра“ добие твърде голяма власт над мисленето и преценката на един човек, той получава психическо разтройство. Например, започвайки от мита, че Кенеди е убит от извънземните, които не искат да рискуват с ядрена война, можем да достигнем до това да смятаме Ал Гор за зелено човече под прикритие. Този път извънземните са се намесили, за да спасят земята от глобалното затопляне.
По тази логика човек лека-полека може да се озове под наблюдението на Бялото братство, които останалите хора наричат медицински персонал. Разбира се, това се случва сравнително рядко, но вярата в конспиративните теории е доста разпространена. Например около 90% от американците считат, че е възможно Лий Харви Осуалд да не е действал сам, а да е имало организиран заговор за убийството на Кенеди. Фактите от всички разследвания обаче сочат
обратното.
Защо хората вярват в митове?
Според изследователите причините за това са няколко. Първата е, че за психиката на човек е характерно да има нужда от вяра. Науката почти не познава хора, които да не са вярващи в едно или друго нещо – в Бог, в спиритизъм и всякакви свръхестествени теории, в непогрешимостта и верността на научните теории (които се сменят през няколко години) и т.н. А някои вярват в конспирации и така си обясняват иначе удивително сложния свят, който ни заобикаля.
Тук опираме до втората причина. Ако човек се чувства безпомощен да разбере какво и защо се случва около него, той е склонен да се отдаде на опростяване. Според учените подобна склонност е особено силна при хора, които искат да са авторитети по множество въпроси, да са умници в очите на другите, но по природа са мързеливи и не отделят време да се информират. Вярата в конспирации е опростяване, което ни помага да обясняваме всичко.
Защо миналата година „Манчестър юнайтед“ стана европейски шампион? Защото бе най-добрият отбор в света или защото има много пари? Заради треньора им? Заради Роналдо? Имаха шанс? Дори този толкова прост въпрос няма лесен отговор. Според някои конспиратори причината ще е, че „Ман Ю“ принадлежи на евреите и всичко е било предварително уговорено. Има ли заговор, има и лесен отговор. Така може да се обясни почти всичко на света.
Точно това и се случва. Според изследване на Тед Гьортцел от университета Рутджерс, САЩ, вярата в митове е толкова опасна, защото, когато човек приеме един, той лесно приема и други (Polit Psychol 1994;15:73). Гьортцел интервюира 347 души и установява, че една възприета конспиративна теория лесно става обяснение за друга и така се премахва нуждата от всякакви нови факти и доказателства. Това, че правителството e изобретило СПИН-а, за да измъчва черните, подхранва идеята, че то само е взривило Световния търговски център и т.н.
Кой вярва в световните конспирации?
Конспиративното мислене е доста разпространено и вероятно е характерно за определен тип мислене. Този въпрос изследват група английски учени (Appl Cognit Bull 2009, doi: 10.1002/acp.1583). Те интервюират 257 британци, като създават техен психологически профил и го сравняват с получените данни за вярата на тези хора в конспиративни теории.
Първото, което прави впечатление, е, че митоманите са много скептично настроени към официалните източници на информация. Ако нещо е казано от правителството, големите медии, университетите и т.н., значи то е лъжа и манипулация. Тази тяхна склонност води до търсене на алтернативни източници на обяснение. Алтернативата на фактите обаче са митовете. Последните те приемат с учудваща за психолозите лекота предвид скептицизма им, стига митовете да потвърждават лошото им мнение за правителството и т.н. Сега става ясно защо аргументите и фактите не променят мнението на поклонниците на конспирацията.
Митоманите се изживяват и като просветители. Те знаят истината, а всички други са заблудени (от правителството, извънземните и т.н.). Просветените ще спасят света, разкривайки му огромната измама, в която е изпаднал. Тази увереност придава на човек чувство, че е специален, а животът му има мисия.
Логично учените откриват, че мнозинството от хората, поддали се на конспиративни теории, имат ниско усещане за власт и контрол над живота (powerlessness). Те го компенсират, изграждайки си опростена представа за света, в която всичко лесно се разбира и обяснява… със заговор. Самоуважението им допълнително се покачва, защото те вече са от малцината просветени.
Но каква е цената да живееш в заблуда? Висока. Изследователите откриват, че митоманите, участвали в тяхното изследване, имат нарушена способност за преценка. Тя е комбинирана с могъщо въображение, подозрителност, антагонизъм към общоприетото и интелектуално любопитство. Всички тези качества, взети заедно, ни отдалечават твърде силно от реалността и са опасни за психиката ни и ролята ни в обществото.
В още непубликувано изследване, цитирано от списание Science News, други английски учени откриват, че митоманите са склонни да вярват на всяка щура идея, която изследователите си измислят. Примерно, че правителството следи всички ни постоянно чрез специални чипове в мобилните телефони. Очевидно половината от нас работят за правителството и следим другата половина. Американците пък следят целия свят, значи всичките 300 млн. работят за Пентагона…
И разбира се, този текст не е плод на случайния избор на автора измежду поредица интересни научни статии, публикувани през изминалата седмица. Той е част от заговора… Както и самите изследвания, цитирани в публикацията.
Filed under: любопитно | Leave a comment »