Според последните изследвания в областта обаче дори един единствен неврон от плъх може да пресъздаде усещането за докосване. Сензационните разкрития, които бяха наскоро публикувани в списание Nature са плод на общите усилия на група холандски и германски учени.
Чудовищната сложност на човешкия мозък и начина по-който той запазва безкрайните ни мисли, усещания и спомени са все още почти загадка за съвременната наука.
Според господстващите до момента схващания индивидуалните неврони се обединяват в своебразни мрежи, като всяко една такава мрежа се състои най-малко от няколко хиляди неврона. Именно така изградената мрежа от неврони се смяташе до скоро от учените за основния мозъчен градивен елемент носител на изчислителна сила.
Съществуваха предположения, че при някои същества с по-опростена нерва система като мухите например дори отделния неврон може да има завишена изчислителна мощ.
Сензационните разкрития са съвместно дело на екип учени от Хамболдския университет и холандския медицински център Erasmus. В проведен от тях опит било емпирично установено, че чрез изкуствена симулация на отделни неврони на опитен плъх, могат да се задействат съответни естествени поведенчески реакции у животното. След изкуственото стимулиране на отделни неврони опитният плъх започнал да си мърда мустачките все едно са докоснати, докато те в действителност не били.
Според друг щатски изследователски проект изчислителната сила на отделната мозъчна клетка може би е в пъти по-голяма и комплексна. Предполага се, че отделните синапсни връзки от които е съставена всяка една мозъчна клетка са способни да действат самостоятелно и независимо една от друга.
Ако това се окаже така е твърде възможно отделните синапсни влакна да складират или обработват напълно различни битове информация.
Filed under: Биотехнологични | Leave a comment »