Изчислителната мощ на една мозъчна клетка?

Човешкият мозък се състои от над 100 милиардa неврона. До скоро учените смятаха, че отделните мозъчни клетки са неспособни сами по себе си да произвеждат мисли или чувства, а тези сложни дейности са дължат на обединяването на невроните в други, по-комплексни структури.
Според последните изследвания в областта обаче дори един единствен неврон от плъх може да пресъздаде усещането за докосване. Сензационните разкрития, които бяха наскоро публикувани в списание Nature са плод на общите усилия на група холандски и германски учени.
Чудовищната сложност на човешкия мозък и начина по-който той запазва безкрайните ни мисли, усещания и спомени са все още почти загадка за съвременната наука.
Според господстващите до момента схващания индивидуалните неврони се обединяват в своебразни мрежи, като всяко една такава мрежа се състои най-малко от няколко хиляди неврона. Именно така изградената мрежа от неврони се смяташе до скоро от учените за основния мозъчен градивен елемент носител на изчислителна сила.
Съществуваха предположения, че при някои същества с по-опростена нерва система като мухите например дори отделния неврон може да има завишена изчислителна мощ.
Сензационните разкрития са съвместно дело на екип учени от Хамболдския университет и холандския медицински център Erasmus. В проведен от тях опит било емпирично установено, че чрез изкуствена симулация на отделни неврони на опитен плъх, могат да се задействат съответни естествени поведенчески реакции у животното. След изкуственото стимулиране на отделни неврони опитният плъх започнал да си мърда мустачките все едно са докоснати, докато те в действителност не били.
Според друг щатски изследователски проект изчислителната сила на отделната мозъчна клетка може би е в пъти по-голяма и комплексна. Предполага се, че отделните синапсни връзки от които е съставена всяка една мозъчна клетка са способни да действат самостоятелно и независимо една от друга.
Ако това се окаже така е твърде възможно отделните синапсни влакна да складират или обработват напълно различни битове информация.

http://www.news.bg/

Голям астероид има вероятност да удари Марс

В противен случай ще се приближи към Земята, но без сблъсък

В близко бъдеще Марс може да претърпи сблъсък с голям астероид, докладваха през миналата седмица учени от програмата NEO (Near Earth Object Program) към НАСА.

Според техните прогнози, през следващия месец астероид 2007 WD5 има шанс 1 на 75 да се сблъска директно с марсианската повърхност, съобщи dailytech.com. Програмата NEO има за задача да следи всякакви летящи обекти, които могат да представляват заплаха от удар със Земята.

Астрономите следят много внимателно астероида, който беше открит през ноември. Първоначално шансовете за сблъсък с Червената планета се оценяваха на 1 на 350, но след новите изчисления те се увеличиха неколкократно.

Ако астероидът се удари в Марс, то учените ще станат свидетели на много масивна експлозия, която ще им позволи да видят съдържанието на почвата на Червената планета. Подобно нещо не се е случвало никога досега.

Очакванията на НАСА за скоростта, с която астероидът ще се сблъска с Марс, са за 8.4 мили в секунда, което ще се равнява на 3 мегатонна експлозия. Тя ще образува кратер с диаметър над половин миля.

Евентуалният удар ще се състои на 30 януари 2008 година. Местоположението на сблъсъка на Марс се намира близо до Opportunity, един от двата кораба, изследващи марсианската повърхност.

Ако астероидът не се удари в Червената планета, от NEO предупреждават, че той ще се приближи към Земята след няколко години или десетилетия. Но опасност от сблъсък с нашата планета не съществува.

Пининфарина ще прави 100% електрическа кола

Споразумението между италианския дизайнер и френската група „Болор“ се оценява на 150 млн. евро
26.12.2007
Световноизвестният италиански дизайнер Пининфарина подписа споразумение за джойнт венчър с френската група „Болор„, с която ще направи 100% електрическа кола.
Споразумението се оценява на 150 млн. евро, съобщи вестник „Кориере дела сера“ (corriere.it).
От това ново партньорство ще се роди обаче не само кола, която е изцяло електрическа, а и с почти тройно по-голяма автономност – 250 км, в сравнение с капацитета на сега съществуващите автомобили от този тип. Тя ще бъде от вида сити кар (градска кола).
Проектът беше представен пред италианските медии от номер едно на групата от Торино – Андреа Пининфарина.
Съдружието Пининфарина- Болор ще се стреми към постигането на високотехнологична и екологична кола. В началото ще бъдат произведени 15 хиляди четириместни автомобила.
Предвижда се продажбите да започнат през 2010 г. едновременно в Европа, Съединените щати и Япония. Новата кола ще използва литиеви акумулатори Lithium Metal Polymere, на които френската група е посветила 15-годишни изследвания. В сравнение със сегашните акумулатори те са по-малки, по-сигурни и могат да се зареждат с електричество отвсякъде.
Предвижда се колата да развива до 130 км в час. Групата „Пининфарина“ ше бъде ексклузивен собственик на новата марка. Автомобилите ще се произвеждат във фабриката в Сан Джорджо, уточнява „Пронто София“.

Главният икономист на Дойче банк е за понижаване на лихвените проценти в Еврозоната

forex.pkasa.net

Главният икономист на Дойче банк за Еврозоната, Томас Майер, се изказа за понижаване на основната лихва от страна на Европейската централна банка. В интервю за вестника “Frankfurter Rundschau” той посочи като основание за изискването си, финансовата стабилност, която ще е застрашена от глобалната кредитна криза, ако ЕЦБ не се намеси.

„Ако ЕЦБ игнорира кредитната криза, не е за изключване сценарий, в който Еврозоната да тръгне по пътя на Япония”, предупреди Майер. „В случай, че ЕЦБ повиши лихвите, за да тушира инфлацията, то Европа е изправена дори пред опасност от дефлация”, добавя той.

Относно вижданията си за икономическия растеж Майер се изказа скептично. „Страхувам се, че икономическията растеж в Еврозоната ще отслабне чуствително, каквито са и в момента консенсусните очаквания.” Дойче банк понижи прогнозата си за икономическия растеж в Еврозоната през 2008 година до 1.7%, за сравнение, прогнозата на ЕЦБ е 2.2%.

Руските акции ще стават все по-привлекателни

Руските акции ще стават все по-привлекателни

actualno.com
През 2008 г. инвеститорите ще продължат да изкупуват руски акции, смятат анализаторите. Най-оптимистичната прогноза е на „Ренесанс капитал“: индексът РТС може да достигне 3000 пункта, пише „Ведомости“.
От началото на годината индексът РТС се е покачил с 18%. Засега пазарът оправдава очакванията на анализаторите – мнозинството очакваха растеж на индекса с 15-20%.

Анализаторите са също толкова предпазливи в прогнозите си и за следващата година: в „Тройка Диалог“ смятат, че индексът РТС ще достигне 2800 пункта, в „Уникредит Антон“ – 2659 пункта, в „Ренесанс капитал“ посочват диапазона 2750-3000 пункта.

Ралито ще продължи до президентските избори, след това е възможно минимално фиксиране на печалбите, а по-нататък ще започнат да работят икономическите фактори, смята стратегът от „Ренесанс“ Ованес Оганисян.

Инвеститорите ще продължат да купуват руски активи на фона на високите цени на суровините и растящото вътрешно търсене, което ще увеличи печалбите на компаниите, разсъждава стратегът на „Уникредит Антон“ Юлия Бушуева.

Основно три сектора ще осигурят растежа на пазара: инфраструктура, газодобив и компании, удовлетворяващи вътрешното потребление, смята стратегът от „Тройка“ Кингсмил Бонд. Фаворитите на „Ренесанс“ са петролен бизнес, банки, селско стопанство и отново инфраструктура и вътрешно потребление, заяви Оганисян.

През 2008 г. в Русия ще започне ускорен растеж на цените на енергоносителите, което е изгодно за газовите и въгледобивните компании, смятат в „Тройка“, препоръчвайки акциите на „Газпром“, „Новатек“, „Белон“, и „Распадская“. „Ренесанс“ смята петролните компании за бенефициери на високите цени на суровини, а банковият сектор ще спечели от посредничеството между нарастващите разходи на бюджета и публичния сектор, заяви Оганисян.

„Уникредит Антон“ препоръчва книжа, които ще бъдат по-устойчиви в случай на мащабна корекция и ще позволят да се спечели от икономическия потенциал на Русия: „Газпром“, „Норилски никел“, РАО ЕЕС и „Сбербанк“. Потребителският бум ще обхване регионите – през 2008 г. на тях ще се пада 75% от растежа на приходите на компаниите, ориентирани към вътрешния пазар, отбелязва Бонд.

Неговите фаворити – „Урса банк“, „Магнит“, МТС и др. От инфраструктурния бум ще спечелят ГАЗ и „Камаз“, смята Оганисян, и „Северстал“, според Бонд. „Трудно е да се намери толкова привлекателен фондов пазар, като руският. Руските компании са оценени евтино и всички предпоставки са за повишаване на тренда през следващата година“, възхищава се Айварас Абрамявичус от фонда „East Capital“.

Той смята, че са привлекателни газовите компании и всичко, свързано с вътрешно потребление: мобилни оператори, банки, търговски мрежи. Генералният директор на УК „КИФ фортис инвестмънтс“ Владимир Цупров също харесва потребителския сектор, телекомуникационните и газови компании.

Главният риск през 2008 г. е рецесията в САЩ, свиването на carry trade /сделка, при която инвеститорите се стремят да спечелят от разликите между основните лихвени проценти/, предупреждава Бонд.

Глобалната криза на ликвидността е далеч от приключване, волатилността на фондовия пазар ще се запази, но Русия е сравнително защитен пазар, благодарение на бързия икономически растеж, основаващ се на вътрешното търсене, и слабата зависимост от външни източници на финансиране, отбелязват от „Уникредит Антон“.

Астрономи заснеха как огромна черна дупка атакува съседна галактика

Bulgarian Post
Снимката показва струята, изхвърлена от черната дупка в центъра на галактика, която удря съседна галактика
Астрономи наблюдаваха мощен фонтан от частици, които се отделят от гигантска черна дупка и удрят съседна галактика, която се намира на нейната траектория. Събитието се е случило в система, наречена 3C321, която лежи на 1,4 милиарда светлинни години от Земята.
И преди се е наблюдавало галактики да се сблъскат, но за първи път астрономите са свидетели на подобна форма на галактически сблъсък. „Вече сме наблюдавали струи от частици, отделящи се от черните дупки, но за първи път виждаме те да удрят съседна галактика по този начин“, каза в комюнике на НАСА ученият от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън в Кембридж Дан Еванс, който ръководи изследването.
Този феномен може сериозно да увреди атмосферата на планетите от засегнатата галактика и може да ускори процеса на избухване и образуване на звезда, предава BBC.
„Тези струи, излизащи от черните дупки, предизвикват високи нива на радиация, които комбинирани със скоростта на частиците от потока, близка до тази на светлината, могат сериозно да увредят атмосферата на планетите, които се намират на пътя на струята, като например разрушат защитния озонов слой“, обясняват от НАСА.
Констатациите от наблюдението ще бъдат публикувани в изданието „Astrophysical Journal“.
Повечето, ако не всички, галактики, включително нашият собствен Млечен път – са смятани, че имат огромни черни дупки в своите галактически центрове. Малка част от тези галактики изхвърлят мощни струи от районите на техните черни дупки и са известни като радиогалактики, защото тези струи са много „видими“ от радиовълните.
По-голямата от двете галактики 3C321, наречена от астрономите „галактиката на мъртвата звезда“, има струя отделена от околността на черната дупка в нейния център. Нещастната по-малка галактика очевидно се е поддала на тези струи.
Светлото място на някои изображения показва къде струята се е блъснала в страната на съседната галактика, разпръсквайки малко от нейната енергия. След като я е ударила, струята се е разпръснала и се е отклонила. Струята може да излезе и извън галактиките със скоростта на светлината и може да премине големи разстояния. Струята в 3C321 е преминала близо 1000 светлинни години оттатък и може би е пътувала една или два милиона светлинни години от своя източник.

При ръст на лихвите и инфлацията правилният избор е облигационен фонд

Разходите на фонда са критичен фактор за финансов успех
var GALCNT = 1;
StoryGalInit();

В началото на годината инфлацията и лихвените нива в САЩ се движеха нагоре, което доведе до сериозно напрежение на пазара на американските дългови книжа.В същото време инвеститорите не могат да си позволят да махнат с ръка е лесно да се откажат от тази категория ценни книжа, доколкото по редица причини облигациите са твърде ценен елемент в състава на инвестиционните портфейли.Разбира се, ръстът на лихвените нива автоматично се превръща в причина за загуби, особено по дългосрочните задължения. В същото време реалната опасност се състои в преждевременната продажба на тези активи. Ако инвеститорът успее да задържи положението по-дълго време, ставките рано или късно ще започнат да се понижават, което неминуемо води до по-голяма доходност в този сегмент.Като правило цените на облигациите се движат в противоположна посока на цените на акциите. Както посочва вицепрезидентът на Центъра по инвестиционни проучвания на компанията Schwab – Джим Питърсън – „никога не е съвсем ясно какво може да се случи с икономиката и инфлацията. Облигациите са прекрасно средство за диверсификация на активите. Облигационните фондове са сериозна защита срещу неочаквано отслабване на икономиката. В това се състои и мотивацията за включването на облигации в инвестиционните портфейли“.Вместо да преживяват неочаквани икономически кризи, намиращи се извън техен контрол, както и решенията на Федералния резерв на САЩ по повод лихвените нива, вложителите в облигационни фондове трябва да се съсредоточат в три обстоятелства, към които могат да направят собствен избор, а именно: на разходите, данъците и размера на фонда.Разходите на фонда са критичен фактор за финансов успех. Колкото по-малко плаща инвеститорът за притежаването на книжа на фонда, толкова по-голяма доходност отчита. За активно управляваните облигационни фондове разходите са по-важни от например фондовете в акции, тъй като доходността на дълговия пазар като правило е по-ниска от капиталовия. Нерядко върху разходите сериозно влияние оказва размерът на активите на дадения фонд. По-големите фондове имат възможността да разпределят постоянните разходи сред повече акционери, като по този начин намалят тежестта върху всеки от тях.Съгласно проучване на аналитичната компания Morningstar Inc., специализирана в проучване на разнообразни фондове, ако даден инвеститор вложи $10 000 в облигационен фонд, който има доходност от 5% на година, то стойността на активите му три години по-късно ще е $11 576 при условие на отсъстващи разходи. Отчитайки разходи за издръжка в размер на 0.50 на сто на годишна база, горепосочената сума с печалбата ще е в размер на $11 412, а при разходи в размер на 1 на сто на год., тази цифра ще се понижи до $11 249. Както отбелязва Питърсън, на практика в облигационните фондове по принцип няма такива разходи за издръжка, доколкото годишните коефициенти за разходи по правило се намират в диапазона 0.50-0.75%.Групите фондове Vanguard и Fidelity Investments са лидери по отношение на ниски разходи. Vanguard Intermediate-Term Investment-Grade Fund (VFICX) взима комисионни в размер на едва 0.20%, а при Fidelity Intermediate Bond Fund (FTHRX) коефициентът на разходите съставлява 0.45%. Vanguard се ползва с репутацията на семейство фондове, което е намалило разходите до минимално ниво, а Fidelity се стреми активно към това.Питърсън препоръчва като средносрочен фонд най-вече Managers Fremont Bond Fund (MBDFX). Този фонд, който не взима комисионни и имащ коефициент на разходите на ниво 0.60 на сто, известният инвестиционен гуру на облигационния пазар Бил Грос постигна по-малко разходи от собствения си гигантски фонд Pimco Total Return Fund (PTTAX), който взима по 0.90 процента на година.Следва обаче да се подчертае, че средният коефициент на разходите на т.нар. „средносрочни“ фондове е 1.055 на сто на годишна база. Освен това Fremont демонстрира по-високи резултати от началото на последната година: по данни от средата на ноември миналата година доходността на фонда достига 1.52% спрямо 1.09% при Pimco Total Return. Между другото активите на Fremont са в размер на $971.15 млн., докато Pimco Total Return върти $9.81 млрд.Що се отнася до втория основен проблем – облагането, то приходите, формирани при вложения в облигации, се облагат като обичаен приход в САЩ, подобно на облагането на работната заплата.По този начин за инвеститорите в САЩ често по-изгодни стават вложенията в общински дългови книжа, които не се облагат с федерални данъци (както и налози на щата, ако инвеститорът живее в същия щат).За да се определи доходността на муниципалните облигации, сведени към налогооблагаем еквивалент (т.е. да се сравни каква би била доходността при условията на данъчното облагане), трябва да се раздели прихода, формиран от инвестиции в тази категория ценни книжа, трябва да се сметне „единица минус данъчната ставка“. (По този начин ако данъкоплатецът изплаща налог в размер на 28%, то трябва да раздели получения приход на 0.72, т.е. на 1 минус 0.28.)По данни от края на декември 2006 година доходността на петгодишните американски държавни ценни книжа е в размер на 4.45%, докато съответният показател на петгодишни общински облигации с инвестиционен рейтинг ААА достига 3.49%, – което е еквивалентно на 4.85-процентна доходност на петгодишните ДЦК, чиято налогова ставка е на ниво 28%.Въпреки някои очевидни преимущества, общинските облигации не могат да станат панацея за инвеститорите. Инвеститорите, които искат да направят по-подробно проучване, могат да намерят подробна статистика на сайта Morningstar.com, от „Tools“, да премине в „Financial Calculators“ и да избере „tax-equivalent yield“ в раздела „Bond Calculator“.Инвеститорите могат да сравнят различни фондове, принадлежащи дори към една група – например Fidelity Intermediate Municipal Fund (FLTMX) спрямо Fidelity Investment Grade Bond Fund (FBNDX), както и да оцени разнообразни управляващи компании.Вероятно най-привлекатели могат да се окажат фондове, инвестиращи в общински облигации на щати с висок размер на данъчната ставка – като Калифорния или Ню Йорк. При Fidelity California Municipal Income Fund (FCTFX) еквивалентът доходност за инвеститорите с налогова ставка в размер 28% достига 5.41%.Огромните размери на даден фонд често могат да изиграят лоша шега на фондовете, инвестиращи в капиталовите пазари, където обемни оферти нерядко водят до сериозни колебания в цените на книжата. Този проблем стои по-различно при фондовете, инвестиращи на дълговите пазари.

По материали на Morningstar

Знаем ли всъщност каква е лихвата ни по кредита: кога, как и дали се променя

Уведоми ли Ви банката за новата Ви лихва по кредита?
Преди няколко месеца БНБ предприе мерки за ограничаване на кредитирането в България. Някои трезори реагираха почти веднага на мярката, други по късно. Независимо от това, основната посока на реакцията беше към повишаване на лихвите по кредити. Основание за това им даде факта, че те са плаващи, а обяснението беше, че причината са мерките на БНБ.
Обикновено плаващите лихви се състоят от два компонента – променлив и фиксиран. Променливият в повечето случаи е някой от следните индекси: EURIBOR, LIBOR, SOFIBOR, ОЛП (Основен лихвен процент на БНБ). Може да не е индекс, а Базов/банков лихвен процент на банката (БЛП) или Стойност на банковия ресурс (СБР). Като фиксиран компонент обикновено се включва фиксирана надбавка.
Подобна лихва може да изглежда например така: 4.60% (6-мес EURIBOR) + 7% надбавка = 11.60%.
Когато някой от индексите пряко участва в лихвата, въпросите свързани с промяната й не са много. Проблем, обаче е, когато тя се базира на БЛП или СБР. Тогава резонно възниква питането: „Кой в тези случаи е показателят, който определя промяната на лихвата?”. Оказва се, че всъщност е някой от посочените индекси. Уви, не е рядкост това да не се казва при подписването на договора.
Обичайната практика
Основно в договора за кредит с плаваща лихва се записва, че при определени пазарни условия лихвата може да се промени. Понякога се посочва и конкретното изменение (в пунктове, проценти или др.), при което следва промяна на лихвата. За съжаление, обаче, това не е масовата практика. Разрешаване на подобен род проблеми търси Европейската Федерация за Ипотечно кредитиране (ЕФИК). Работата й е насочена в няколко посоки, като ще направим опит да систематизираме част от тях.
Европейският опит и реалностите у нас
Констатация на федерацията е, че в някои от страните, нечленуващи в нея, се позволява по време на изплащането на кредита банките едностранно да променят условията по договорите. Част от тези промени са свързани именно с промяна на лихвата по кредита. Ако погледнем ситуацията в България ще забележим, че подобно наблюдение доста точно описва родната действителност.
Съществен недостатък у нас е също, че при предлагането на оферти няма ясно разграничение между фиксирана и плаваща лихва. Необходимо е, когато се говори за плаваща лихва тя не само да бъде обяснена, но и промените да се съпоставят с релевантни индекси. ЕФИК стига до там дори да изисква всеки месец банката да посочва как се е променила стойността на индекса спрямо първоначалната си стойност (стойността към сключване на договора). Обикновено индексите, които се следят и дават сигнал за корекция на лихвата са посочените по-горе. Вероятно съществуват и други, но липсата на повече информация не позволява да се посочат.
Друга много важна особеност е как точно се формулира промяната на лихвата. Рестрикция в страните членки на ЕФИК е в договора за кредит да е описано, че колебанието на лихвата е лимитирано, както при нарастване, така и при намаляване. Разликата, с която се коригира лихвата в случай, че расте не може да е по-голяма от разликата, с която се коригира лихвата, когато тя намалява, т.е. при покачване или понижаване на лихвата корекцията, която се прави трябва да е една и съща (еднакъв размер).
Информираност и информиране на клиентите
Основен въпрос, който възниква е: „Какви са задълженията на банките – преди и след сключването на договора?”
Ясно е, че преди сключването на договора клиентът има право на пълна предварителна информация, като банката е длъжна да я осигури. С това обаче, задълженията й не би трябвало да приключват. Последващото осигуряване на актуална информация определено е на ниско ниво. Не са редки случаите, когато дадена лихва се променя, а конкретно обяснение, защо това се случва, липсва. Посоката, в която работи ЕФИК е установяване на практика, при която ако кредитът е с променлива лихва, условията за промяна на лихвата да се предоставят още с първоначалната оферта. Проучвайки офертите на българския пазар, лесно можем да установим дали това се прилага у нас.
Права на клиентите
От самото начало трябва да е ясно кога, как и с колко би се коригирала лихвата. Понастоящем това са подробности, които клиентът научава, че съществуват едва след като лихвата вече е променена и по-тревожното е, че той не получава конкретно обяснение, защо се е случило това.
Трябва ли да бъде по този начин и кой е отговорен това да се случва?
Естествено, че отговорът е „Не” и отговорността е и на двете страни в това взаимоотношение. За да се реши, макар и не напълно проблемът би могло да се създаде регулация, която да изисква банките регулярно да предоставят актуална информация за всички индекси (или за индекса), от които зависи промяната на лихвата.
Ако това не е възможно, то поне да има възможност промяната да не става едностранно. Сега банките еднолично решават и променят лихвите, представяйки нищожна като обем информация за причините за тази промяна и клиентът е длъжен да приеме условията.
Полезна практика, която се прокарва от ЕФИK, се отнася именно до този проблем. Основното схващане е, че когато дадени условия по кредит се променят, то това не би следвало да е едностранно и определящата страна да е банката. Изглежда недопустимо в договорите да присъстват клаузи в които се посочва, че клиентът с подписа си приема всички бъдещи промени по договора. На практика това означава, че той няма право на мнение и на протест срещу новите условия, въпреки че е страна по договора.
ЕФИК прокарва идеята, че при подобни ситуации, клиентът има право да не приеме новите условия, а банката би трябвало да му предложи варианти за предоговаряне без допълнителни изисквания.Дали България е узряла да приложи нещо подобно – времето ще покаже. Поне засега, сериозно развитие в тази посока не се забелязва. Надяваме се, че Етичният кодекс, който регулира дейността на банките ще бъде приет и у нас, за да се приложат и тук добрите европейски практики. До тогава има много да се работи по правните рамки, регулиращи дейността на банките. За съжаление и тук напредъкът е невидим, а за да се случи всичко това, което малко или много вече е практика в европейските страни, основна роля имат клиентите. Те самите трябва да инициират тези процеси, като, отново ще подчертаем, изискват информация и защитават своите интереси.

Американски изследовател създаде Единната теория, която обяснява всичко във Вселената

Тя предизвика огромен интерес и хвърли в смут научните среди.

Американският изследовател Антъни Лизи (Garrett Lisi) предложи Единна теория, която хвърли в смут световната наука. В началото на ноември в интернет никому неизвестен 39-годишен мъж публикува свои изводи в статия от 31 страници, която обединява всички известни физични закони.
Водещи специалисти смятат, че Лизи е успял да изпълни научното завещание на Албърт Айнщайн. Айнщайн безуспешно е работел над Единната теория дълги години и е оставил тази задача на бъдещите поколения.
Учените коментират, че предложеното от Лизи решение е “изключително просто и красиво”. Някои специалисти обаче не са съгласни и смятат, че изводите на американския учен са грешни.
Единната теория на Лизи с по една формула дава решение за четирите фундаментални взаимодействия – силно, слабо, електромагнитно и гравитационно. Освен това тя обединява две глобални физични теории – квантовата механика и Общата теория на относителността.
Новата теория се основава на сложни математични доказателства. Тя предсказва съществуването на елементарни частици, които все още не са известни на науката.
Създаването на Единна теория е една от основните цели на съвременната физика. Необходимо е да се опише всичко – от елементарните частици до Вселената. В исторически план тази задача възниква в трудовете на Айнщайн. Той се опитал да обедини гравитацията и електромагнетизма, теорията на относителността и квантовата механика. Досега обаче не е постигнат качествен напредък.
Напълно е възможно решението на тази задача да е било непостижимо по времето на Айнщайн. Тогава практически нищо не е било известно нито за черните и белите дупки, нито за Големия взрив и ранната Вселена.
Единната теория, или Теорията на всичко, е хипотетично обединение на физико-математическите теории, описващи всички известни фундаментални взаимодействия. Първоначално този термин се е използвал с ирония за обозначаване на различни обобщаващи теории. По-късно той се налага като обозначение на теория, която би обединила всички четири фундаментални взаимодействия.
През ХХ век са предприети множество опити за откриване на Единната теория, но нито един от тях не е преминал експерименталната проверка.
В научното общество на физиците продължават дебатите по повод на това трябва ли да се счита Единната теория за фундаменталния закон на Вселената.

http://www.bgfactor.org

Откриха енергийния източник на Северното сияние

Благодарение на спътниците THEMIS стана ясно откъде Северното сияние получава своята колосална енергия

Изследователи от НАСА съобщиха за първите резултати от изследването на Северното сияние. Данните са получени с помощта на спътниците THEMIS – пет апарата, които обикалят около Земята. Благодарение на THEMIS специалистите успели да установят, че по време на една от магнитните бури през март сиянието се разпространявало с два пъти по-бърза скорост от считаната за максимална за това явление. Според един от участниците в проекта Василис Ангелопулос (Vassilis Angelopoulos), сиянието се развило на дължина от около 650 километра за по-малко от минута.

Спътниците детайлно регистрирали развитието на бурята и даже открили в северното сияние малки изригвания с продължителност около 10 минути. Най-важното откритие на апаратите дава отговор на въпроса, който отдавна терзае астрофизиците – откъде Северното сияние получава своята колосална енергия?
THEMIS открили, че по време на магнитните бури на Слънцето и последващото ги сияние в магнитното поле възникват т. нар. магнитни въжета. Тези особени структури представляват сложни завихряния на магнитното поле, подобно на заплетените една в друга нишки на въже. Тези магнитни въжета съединяват горните слоеве на атмосферата директно със Слънцето.
Специалистите са убедени, че при слънчевите изригвания по тези въжета преминават елементарни частици, снабдяващи атмосферните бури с енергията, необходима за формиране на северно сияние. Апаратите THEMIS за първи път са открили магнитно въже на 20 май. Тази структура била огромна – диаметърът й е съпоставим с този на Земята. Въжето е достигнало на около 70 хиляди километра в областта на земната магнитосфера.

http://www.bgfactor.org