Мимиките, които правим, не са случайни, а са заложени в човешката еволюция и са универсални за всички култури, твърди канадски учен, цитиран от в. „Дейли телеграф“.
Изражението на страх, когато човек е с широко отворени очи и уста, има някаква цел. Дори наоколо да няма нищо страшно, уплашеното лице кара човек да бъде нащрек.
Изразът на отвращение, когато усетим лоша миризма, пък цели да се избавим от нея.
Идеята, че гримасите, които правим в моменти на силно вълнение, не са се появили случайно, а са свързани с оцеляването, е лансирана за пръв път от Чарлз Дарвин.
„Това обяснява защо хората в цял свят, когато се изплашат, повдигат веждите и клепачите си, или повдигат горната си устна и сбърчват нос, за да изразят отвращение“, казва д-р Адам Андерсън от Университета в Торонто.
Изследването му, осъществено с Джошуа Саскинд и други колеги, е публикувано в сп. „Нейчър нюросайънс“.
Канадските учени установиха, че хората, накарани да направят гримаса на ужас, виждат по-надалеч и имат по-силно обоняние, защото вдишват по-бързо през ноздрите си.
При гримасата на отвращение очите и носът са по-затворени, защото човек се стреми да вижда и усеща по-слабо мириса на нещо, което го е отвратило.
Анатоми от Университета на Портсмут обаче оспорват идеята, че човешките мимики са универсални. Според тях повечето хора имат група от пет лицеви мускула, с които изразяват гняв, щастие, учудване, страх, мъка и отвращение, но някои хора нямат всичките 19 лицеви мускула, които изразяват емоции.
Така например мускулът, който контролира израза на краен страх, липсва у една трета от хората. Според д-р Бриджит Уолър от Портсмут някои по-редки мимики се владеят от малък брой хора.
БТА
Filed under: любопитно | Leave a comment »