Щатски инженери възстановиха несъстоялия се “стелт”-бомбардировач на Третия райх

Въпреки че не е напълно невидим за радарите, с “летящото крило” Horten Ho 229 нацистите можели да спечелят войната

Американските авиационни инженери на отбранителната корпорация Northrop-Grumman създадоха точно копие на подготвяния от нацистите в края на Втората световна война изтребител-бомбардировач по технологията “стелт” с формата на “летящо крило”, който да е невидим за радарите – 30 години преди САЩ да създадат първия си “невидим” самолет.

Прототипът на Horten Ho 229 извършил успешен изпитателен полет през 1944 г., но за щастие Третия райх нямал необходимото технологично време за започването на серийното му производство и включването му във войната, съобщава британският ежедневник The Daily Mail.

Американският инженерен екип решил да провери на практика, дали Horten Ho 229 наистина щял да е невидим за тогавашните радари, като успял да създаде точно негово копие с помощта на конфискуваните чертежи на нацистките конструктори и единственият запазил се негов прототип. Моделът не бил предназначен за полети, но позволил проверката на способностите му да поглъща електромагнитните вълни. Документален филм за реконструкцията на “стелта” на Третия райх ще може да се види по телевизия National Geographic.

През 1943 г. сподвижниците на Хитлер започват да чувстват вкуса на поражението и се опитват да обърнат хода на войната с помощта на нови технологии в отбранителната промишленост, в т. ч. и в самолетостроенето.

Командващият “Луфтвафе” Херман Гьоринг поставил задачата за създаването на бомбардировач, който да достави товар от 1000 кг. бомби на разстояние поне 1000 км. при скорост от поне 1000 км./ч. Братята-конструктори и пилоти Раймар и Валтер Хортен (Reimar, Walter Horten) предложили създаването на “летящо крило”, което отговаряло на условията на Гьоринг. То било построено и тествано във въздуха за пръв път през март 1944 г., като било конструирано да има по-голяма скорост и обсег на действие от всчки построени дотогава самолети.

Самолетът трябвало да се задвижва от 2 реактивни двигателя BMW 003, но истински революционната идея било предложението на Раймар Хортен той да бъде покрит със смес от прах от дървени въглища и дървесен клей, която да поглъща електромагнитното излъчване и заедно със специфичната му форма да го направи невидим за радарите. През 80-те години на миналия век американците използват подобни методи при създаването на първия си боен самолет по технологията “стелт” F-117A Nighthawk. Американският самолет е покрит с абсорбираща боя с високо съдържание на графит, който има сходен химически състав с този на дървените въглища.

За щастие, нацистките инженери успели да построят само 3 прототипа на самолета, които били изпитвани във въздуха посредством прикрепването им към планери. Заловените от американската армия чертежи на Horten Ho 229 били използвани като основа за собствените им “стелт”-разработки.

И досега обаче експертите се съмнявали, че предложените от братята Хортен нововъведения са били в състояние да направят самолета невидим за радарите. Затова екипът на Northrop-Grumman, създал “невидимият” бомбардировач B-2, с помощта на историческите чертежи и единствения оцелял прототип, успял да създаде пълноразмерно копие на Ho 229, което им струвало $ 250 000 и 2500 часа работа.

Оказало се ,че самолетът не е напълно невидим за радарите от времето на Втората световна война, но бил достатъчно незабележим и бърз, за да достигне Лондон преди британците да успеят да вдигнат във въздуха изтребителите Spitfire, за да го прихванат. Благодарение на антирадарния си дизайн, Horten Ho 229 щял да съкрати времето за реакция на британските противовъздушни сили от 18 до 9 минути, в сравнение с конвенционалните бойни самолети.

“Ако германците имаха времето да произведат този самолет, той би могъл да се превърне в голям удар. Той е бил способен да развива невероятни за времето си скорости при немислима далечина на полета”, коментира авиационният експерт от британския Имперски военен музей в Дъксфорд (Duxford), Кеймбриджшир, Питър Мъртън (Peter Murton).

Hitler’s stealth bomber: How the Nazis were first to design a plane to beat radar

With its smooth and elegant lines, this could be a prototype for some future successor to the stealth bomber.

But this flying wing was actually designed by the Nazis 30 years before the Americans successfully developed radar-invisible technology.

Now an engineering team has reconstructed the Horten Ho 2-29 from blueprints, with startling results.

Blast from the past: The full-scale replica of the Ho 2-29 bomber was made with materials available in the 40s

Futuristic: The stealth plane design was years ahead of its time

It was faster and more efficient than any other plane of the period and its stealth powers did work against radar.

Experts are now convinced that given a little bit more time, the mass deployment of this aircraft could have changed the course of the war.

The plane could have helped Adolf Hitler win the war

First built and tested in the air in March 1944, it was designed with a greater range and speed than any plane previously built

and was the first aircraft to use the stealth technology now deployed by the U.S. in its B-2 bombers.

Thankfully Hitler’s engineers only made three prototypes, tested by being dragged behind a glider, and were not able to build them on an industrial scale before the Allied forces invaded.

From Panzer tanks through to the V-2 rocket, it has long been recognised that Germany’s technilowcal expertise during the war was years ahead of the Allies.

But by 1943, Nazi high command feared that the war was beginning to turn against them, and were desperate to develop new weapons to help turn the tide.

Nazi bombers were suffering badly when faced with the speed and manoeuvrability of the Spitfire and other Allied fighters.

Hitler was also desperate to develop a bomber with the range and capacity to reach the United States.

In 1943 Luftwaffe chief Hermann Goering demanded that designers come up with a bomber that would meet his ‘1,000, 1,000, 1,000’ requirements – one that could carry 1,000kg over 1,000km flying at 1,000km/h.

Enlarge

A full scale replica of the Ho 229 bomber made with materials available in the 1940s at prefilght

Enlarge

A wing section of the stealth bomber. The jet intakes were years ahead of their time

Two pilot brothers in their thirties, Reimar and Walter Horten, suggested a ‘flying wing’ design they had been working on for years.

They were convinced that with its drag and lack of wind resistance such a plane would meet Goering’s requirements.

Construction on a prototype was begun in Goettingen in Germany in 1944.

The centre pod was made from a welded steel tube, and was designed to be powered by a BMW 003 engine.

The most important innovation was Reimar Horten’s idea to coat it in a mix of charcoal dust and wood glue.

Vengeful: Inventors Reimar and Walter Horten were inspired to build the Ho 2-29 by the deaths of thousands of Luftwaffe pilots in the Battle of Britain

Enlarge

The 142-foot wingspan bomber was submitted for approval in 1944, and it would have been able to fly from Berlin to NYC and back without refueling, thanks to the same blended wing design and six BMW 003A or eight Junker Jumo 004B turbojets

He thought the electromagnetic waves of radar would be absorbed, and in conjunction with the aircraft’s sculpted surfaces the craft would be rendered almost invisible to radar detectors.

This was the same method eventually used by the U.S. in its first stealth aircraft in the early 1980s, the F-117A Nighthawk.

The plane was covered in radar absorbent paint with a high graphite content, which has a similar chemical make-up to charcoal.

After the war the Americans captured the prototype Ho 2-29s along with the blueprints and used some of their technological advances to aid their own designs.

But experts always doubted claims that the Horten could actually function as a stealth aircraft.

Now using the blueprints and the only remaining prototype craft, Northrop-Grumman (the defence firm behind the B-2) built a fullsize replica of a Horten Ho 2-29.

Luckily for Britain the Horten flying wing fighter-bomber never got much further than the blueprint stage, above

Enlarge

Thanks to the use of wood and carbon, jet engines integrated into the fuselage, and its blended surfaces, the plane could have been in London eight minutes after the radar system detected it

It took them 2,500 man-hours and $250,000 to construct, and although their replica cannot fly, it was radar-tested by placing it on a 50ft articulating pole and exposing it to electromagnetic waves.

The team demonstrated that although the aircraft is not completely invisible to the type of radar used in the war, it would have been stealthy enough and fast enough to ensure that it could reach London before Spitfires could be scrambled to intercept it.

‘If the Germans had had time to develop these aircraft, they could well have had an impact,’ says Peter Murton, aviation expert from the Imperial War Museum at Duxford, in Cambridgeshire.

‘In theory the flying wing was a very efficient aircraft design which minimised drag.

‘It is one of the reasons that it could reach very high speeds in dive and glide and had such an incredibly long range.’

The research was filmed for a forthcoming documentary on the National Geographic Channel.

Sikorsky представи бъдещия най-бърз боен хеликоптер в света

Очаква се Sikorsky X2, чийто първи тестови полети ще бъдат извършени до края на 2008, да развива скорост от 463 км/ч.

Американската авиационна корпорация Sikorsky представи демонстрационен образец на лекия си тактически хеликоптер за огнева поддръжка от ново поколение, Sikorsky X2, който се очаква да стане най-бързият вертолет в света, съобщава DefenseNews. Първите летателни изпитания на новата машина ще бъдат проведени до края на 2008 г
“В качеството си на лек тактически хеликоптер, X2 може да бъде снабден с автоматични оръдия, стандартни въздушни ракети и по-прецизни модулни ракетни комплекси от рода на AGM-114 Hellfire. Все още се намираме в ранен стадий на обсъждане на конкретните нужди и изисквания на клиентите ни”, уточни програмният директор за високотехнологичните проекти на Sikorsky Aircraft Джим Кейдждис (Jim Kagdis).
Ръководството на американските ВВС отблизо следи проектното развитие на X2 и очаква с нетърпение първите му тестови полети, които ще се проведат по-късно тази година на полигона на военната база Елмира в щата Ню Йорк. “Харесва ми идейният им проект, но искам да видя тази машина да развие планираната скорост от 250 възела (463,25 км/ч., б. ред.) и искам тя да разполага със същата маневреност и подвижност на конвенционалните роторни машини”, заяви армейският бриг. ген. Стивън Мунд (Brig. Gen. Stephen Mundt), началник на Специалните сили на щатската армейска авиация (Army Aviation Task Force).
Според проектните параметри на Sikorsky, X2 ще превъзхожда по скоростни характеристики всички бойни хеликоптери в американската армия, в т. ч. щурмовата машина Apache, чиято максимална скорост е 315 км./ч. (170 възела), и UH-60 Black Hawk, който развива до 250 км./ч. (135 възела).
X2 ще разполага с две припокриващи се една над друга олекотени, композитни роторни перки и ускоряващ въздушен винт в задната част на машината, която ще бъде задвижвана от двигател с мощност 1 400 к. с., разработен в рамките на анулираната по-рано програма за създаването на хеликоптера Comanche. В същото време, заради олекотената си конструкция, теглото на новия хеликоптер ще е едва 2400 кг.
Бордовото оборудване на Х2 ще включва система за автономно пилотиране, която ще осигурява управлението на полета, в случай че пилота му бъде тежко ранен.

НАТО вече има план за киберотбрана

Нова концепция за киберотбраната на НАТО са приели страните-членки на срещата на високо равнище в Букурещ вчера, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на дипломатически източник, пожелал анонимност.

По думите му кибератаките на руски хакери срещу Естония през 2007 г. заради скандал със съветски паметник са накарали партньорите да активизират работата си.

Държавите са признали, че киберзаплахите са сред най-сериозните за сигурността на Алианса.

Идеята на НАТО за изграждане на център по киберсигурността в Талин е получила подкрепа от Италия, Германия, Испания, Литва и Латвия.
Тези държави решиха да изпратят там свои експерти, отбеляза източникът.

Концепцията за киберотбрана на НАТО включва две главни насоки – защита на информационните мрежи на Алианса и на националните компютърни мрежи на страните-членки.
Решение за развиване на това направление бе прието още през 2003 г. на срещата на върха в Прага.

Източник: HiComm.bg

Двойната ядрена игра на Турция

Вътрешно лице направи серия смразяващи разкрития как корумпирани правителствени служители са позволили на Пакистан и на други държави да се сдобият с ядрена бомба.
37 – годишната Сибел Едмъндс е работела като преводач с турски език за ФБР. Тя е слушала стотици прихванати разговори, докато е работела в полевия офис във Вашингтон. Миналия месец тя се е свързала с The Sunday Times, след като е чула за разкритията на терорист от ал-Кайда.
Едмъндс е описала как чуждестранни разузнавачи са получавали подкрепа от американски официални служители и са изградили мрежа от информатори в чувствителни военни и ядрени организации.
В часовете звукозаписи, които тя е обработвала, тя е чула доказателства, че добре известен водещ американски политик от Държавния департамент е получавал пари от турски агенти във Вашингтон. Информацията за ядрените технологии е препродавана на черния пазар, включително на и от Пакистан.
Името на високопоставения човек, заемал редица топ правителствени постове, вече е известно на журналистите. Американският политик енергично отрича да е замесен. Но Едмъндс настоява: той помагаше на чужденци против интересите на САЩ, предавайки им високо класифицирана информация, не само от Държавния департамент, но и от Пентагона, в замяна на пари, позиция и политически цели.
ФБР не са спели и също разполагат с информация по този случай, но не й дават гласност – срещу много високопоставени лица могат да бъдат възбудени криминални дела.
Главният акцент в историята на Едмъндс е достъпът на чужди държави в ядрените тайни на Запада. Западни правителства са си затваряли очите и даже са помагали на страни като Пакистан да се доберат до бомбата. Англо-американското разузнаване прави мониторинг на ядрената мрежа от много години. Но вместо да преустановяват ядрени програми, овластените органи са били принуждавани да запазват дипломатическите отношения.
Едмъндс говори свободно турски и фарси. Наета е от ФБР след атентатите на 11 септември. В последствие е критикувала ФБР за некомпетентност, но повечето от изказванията й пред Конгреса и комисията 9/11 са засекретени. След като липсата на действие от американските служби тотално я разочарова, сега тя решава да говори публично по някои теми.
Една от главните роли на Едмъндс във ФБР е да превежда хилядите часове разговори на турски дипломати и политици – цели на Федералното бюро за разследвания. Купчината записи датира от 1997. ФБР е разследвал връзките между турски и пакистански, израелски и американски свои цели.
Преди да напусне ФБР през 2002, Едмъндс е чула доказателства за пране на пари, внос на наркотици, опити за получаване достъп до ядрени военни технологии.
„Това, което разбрах, беше отвратително. Докато ФБР водеше разследването, някои органи на правителството прикриваха какво се случва“.
Турция и Израел внедрили „къртици“ във военните и академичните институции, където се борави с ядрени технологии. Всеки месец имало няколко транзакции на информация за ядрени оръжия, като Пакистан е бил сред потенциалните купувачи.
Споменатият високопоставен служител от Държавния департамент е осъществявал подкрепа за тази шпионска мрежа, някои от „къртиците“ са били докторанти, които лесно са получавали разрешение за работа във водещи лаборатории за ядрени изследвания, включително и в лабораторията в Ню Мексико.
В един от разговорите Едмъндс е чула за подкуп в размер на $15 хиляди, който трябвало да бъде оставен на определеното място от някой от престъпната мрежа от турската дипломация. „Чух поне за три подобни транзакции в период две години и половина, почти със сигурност те са повече“.
Турците често са действали като тръбопровод към Пакистан, защото като членове на НАТО са привличали по-малко подозрения. Именно чрез турските служби секретната информация е достигала пакистанското посолство във Вашингтон. Извлечената информация е насочвана към Абдул Кадир Хан, ръководителят на пакистанската ядрена програма.
Разследването също така е установило, че пакистанската организация ISI е била близка с ал-Кайда преди атентата 9/11. Лидерът на ISI, генерал Махмуд Ахмад, е платил непосредствено преди атаката $100,000 на Мохамед Ата, един от терористите.
Хан е бил близък с Ахмад и ISI. Той е станал милионер докато е ръководел програмата, защото от своя страна е препродавал секретната информация на Либия, Иран и Северна Корея. Освен това той е използвал мрежа от компании в САЩ и Великобритания, за да си набави информацията, която не му достига.
Една от колежките на Едмъндс в преводаческото звено на ФБР е била дъщерята на служител в пакистанското посолство, който е работел с Ахмад. Независимо от протестите на агентите на ФБР, на преводачката е даван достъп до топ секретни документи.
Обвиненията на Едмъндс са много сурови – въпросният висш политик е екстрадирал от САЩ четирима от първоначално заподозрените за атаката на 9/11, вероятно действителни виновници – с аргумента „да не се раздрънкат“.
С шпионите на Израел и Турция се е работело по следния начин: първо се е изготвял списък с потенциални „къртици“, които имат достъп до секретна информация. В списъка са се посочвали и „кукичките“ за наемане на тези хора – финансов или сексуален натиск, настоящата им работа в Пентагона и т.н.
През лятото на 2000 Едмъндс е чула, че агент на ФБР се среща с двама бизнесмени от Саудитска Арабия в Детройт, за да им продаде ядрена информация, открадната от база на ВВС в Алабама. Било е казано „Имаме пакета и ще го продадем за $250,000“.
Само шест месеца Едмъндс е работила за ФБР – през март 2002 тя е уволнена, след като е обвинила свой колега, че прикрива непозволени действия, извършвани от турци. Три години по-късно случаят й е разглеждан от офиса на Генералната инспекция и се е установило, че една от причините за изхвърлянето й от работа е, че си е вадела добре обосновани логически заключения.
Министърът на правосъдието на САЩ й е наложил процедура на забрана за разкриване на държавни тайни, така че тя не може да дава повече детайли за методите на разследване на ФБР. Затворена комисия на Конгреса изслушва нейните подозрения, но не е предприето никакво действие и тя решава да привлече вниманието на обществото.
Един от източниците във ФБР е разяснил пред журналистите: „Нямаме информация Турция да има собствени ядрени амбиции. Но турците са търговци. Доколкото знам те станаха големи играчи през 1990те“.
News.bg | Димитър Събев

САЩ превръщат климата в оръжие

Опитите на военните за промяна на околната среда продължават, но ООН мълчи

В дебата по глобалните климатични изменения почти не се споменава, че климатът вече може да бъде модифициран като елемент от ново поколение електромагнитни оръжия, а сетне и използван за военни цели. И САЩ, и Русия имат умения в тази област.
Техниките за модифициране на околната среда са прилагани от US-армията повече от половин век. Математикът Джон фон Нойман, работещ за департамента по отбраната на САЩ, започва изследвания върху възможностите за влияние на климата в края на 40-те години – тъкмо в разгара на Студената война. Той предвижда „форми на климатично военно дело, каквито не можем да си представим“. През Виетнамската война, от 1967 г. започва т. нар. „Проект „Попай“, използващ техники за създаване на облаци, чиято цел е да удължават дъждовния сезон и така да блокират вражеските пътища за снабдяване в направление на Хо Ши Мин.
Днес, военните в САЩ са разработили напреднали способи за избирателно променяне на климата. Технологията, усъвършенствана по Програмата за високочестотно активно изследване на сиянията (HAARP), е придатък на Стратегическата инициатива за отбрана – „Звездни войни“. От военна гледна точка, въпросната програма е оръжие за масово поразяване, действащо от горните слоеве на атмосферата и способно да дестабилизира екологичните и земеделските системи по света.
Модификацията на климата, според доклада AF-2025 на ВВС на САЩ, „предлага широк обхват от опции за сразяване или подчиняване на противник“, вариращи от предизвикване на наводнения и суши до урагани и земетресения. В него се казва още: „Климатичната модификация ще стане част от вътрешната и международната сигурност, и ще може да се върши едностранно… Може да има нападателно и отбранително приложение, дори да бъде използвана за сплашване. Способността да се генерират валежи, мъгли и бури на земята или да се моделира времето в космоса…и да се произвежда изкуствен климат са част от интегриран набор от военни технологии.“
През 1977 г. Генералната асамблея на ООН ратифицира международна конвенция, забраняваща „военна или друга враждебна употреба на техники за модифициране на околната среда, имащи широко разпространени, дълготрайни или тежки ефекти“. Тя определя като такива техники „всеки способ за изменение – чрез умишлена манипулация на естествените процеси – в динамиката, състава или структурата на земята, в т. ч. флората и фауната, литосферата, хидросферата и атмосферата, или открития космос“. Макар същината на тази конвенция от 1977 г. да бе препотвърдена в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКИК), подписана на Световната среща за Земята в Рио да Жанейро през 1992 г., дебатът по използването на климатичната модификация за военни цели се е превърнал в научно табу.
Военните анализатори са неми по въпроса. Метеоролозите не го проучват. Защитниците на околната среда са съсредоточени върху парниковите емисии и Протокола от Киото. А пък възможността за манипулации с климата или околната среда – като част от дневния ред на военните и разузнаването, макар безмълвно признавана, не се подлага на по-широк дебат под ръководството на ООН.
Програмата HAARP е инициирана през 1992 г. В Гокона, щата Аляска, са монтирани множество антени, които чрез високочестотни радиовълни предават масивни количества енергия в йоносферата. Изграждането им бе финансирано от ВВС, флота и Агенцията за авангардни изследователски проекти на САЩ. Антените на HAARP могат да създават „контролирани локални модификации на йоносферата“. Предназначението им е „да предизвикват малки, локални изменения в йоносферната температура, за да могат физични реакции да бъдат изучавани чрез други инструменти, разположени наблизо“.
Ала президентът на Международния институт за грижи по общественото здраве Розали Бертел казва, че HAARP работи като „гигантски нагревател, способен да причини крупни сътресения в йоносферата, създавайки не само дупки, но и дълги разрези в защитния слой, спиращ смъртоносната радиация към земята“. Физикът д-р Бернард Естлунд пък я нарича „най-големия йоносферен нагревател, построен някога“. ВВС на САЩ я представят за научна програма, но военни документи потвърждават, че главната й цел е да „предизвиква йоносферни модификации“, с оглед да изменя климата, за да пречи на комуникациите и радара.
Според доклад на руската Дума: „САЩ планират провеждането на широкомащабни опити в рамките на програмата HAARP и създават оръжия, способни да разрушат комуникационните линии и оборудването, инсталирани на космически кораби, да предизвикват аварии в електрическите мрежи, нефто- и газопроводите, наред с негативно въздействие върху умственото здраве на хората в цели региони“.
Един анализатор на изявления, правени от ВВС на САЩ, посочва, че „тайните разработки по климатичните фактори, комуникациите и електроснабдителните системи за превръщането им в оръжие на глобалното военно дело позволяват на Вашингтон да доминира над цели региони“. А въздействието върху климата е превантивно оръжие от най-висша класа. То може да бъде насочено срещу вражески държави или дори „приятелски нации“, без те да знаят, като бъде използвано за дестабилизиране на икономиките, екосистемите или земеделието им. Може да предизвика хаос на финансовите и стоковите пазари. Съсипването на земеделието пък създава голяма зависимост от помощите за храни и вноса на зърно от САЩ и други западни държави.
Програмата HAARP бе разработена като част от англо-американското партньорство между корпорацията „Рейтиън“ – притежаваща програмните патенти, ВВС на САЩ и британските авиационни системи (BAES). По договор между последните, ЦРУ и Департамента по отбраната бе създаден т. нар. „план „Страшния съд“, който „позволява на президента да започне ядрена война“. Така „Рейтиън“ се превърна в най-големият контрактор с разузнаването в света, а BAES се захванаха с разработката на набора от антени за HAARP по договора от 2004 г., сключен с управата на US-флота.
Инсталирането на 132 високочестотни предаватели бе поверено от BAES на дъщерното им дружество в САЩ – BAE Systems. Според доклад в изданието „Дефенс Нюз“ от м. юли т. г. проектът е бил поет от отдела за разработка на електронни оръжия. През септември, същият проект – за дизайн, конструиране и активиране на антените на HAARP, спечели най-високата награда за технически постижения в САЩ. В много отношения, системата превъзхожда съществуващите конвенционални и стратегически оръжейни системи. И макар да няма преки доказателства за нейното използване за военни цели, документите на ВВС подсказват, че HAARP е интегрална част от милитаризацията на космоса. Оттук нататък, човек може да очаква, че антените вече са били подлагани на рутинно тестуване.
По силата на РКИК, Междуправителственият комитет по измененията в климата (МКИК) има право „да си осигурява достъп до научна, техническа и социоикономическа информация с отношение към изменението на климата“. Тук се включва и военното дело, обаче за военните приложения на т. нар. „геоинженерство“, никой не споменава. „Климатичните оръжия“ заплашват бъдещето на човечеството, ала също не влизат в докладите на МКИК, заради които тя получи Нобелова награда през 2007 г.
Мишел Чосудовски университета в Отава.

Военни технологии и при мобилните технологии

Английската компания P2i ще използва военни технологии, за да станат мобилните телефони по-устойчиви на вода. Те ще пуснат на пазара технология, разработвана в Англия за нуждите на военната отбрана. Става дума за защитното, невидимо покритие Ion-Mask, което ще отблъсква водата и други течности и ще се свързва по химичен начин с телефоните. Освен това ще може да се използва и за подсилване на водоустойчивостта само на отделни елементи. До момента трима от големите производители на мобилни телефони са проявили интерес към новата разработка

Създадоха най-мощният лазер в света

Мощността на HERCULES превъзхожда 300 пъти сумарната мощност на всички електростанции на територията на САЩ.
Изследователи от Мичиганския университет (University of Michigan) усъвършенстваха лазерната система HERCULES, като повишиха няколко пъти нейната мощност, съобщават от университета. До скоро HERCULES бе способен да генерира импулси с мощност до 50 теравата. След включването на допълнителен усилвател учените успяват да повишат мощността до 300 теравата. Специалистите твърдят, че тази стойност превъзхожда 300 пъти сумарната мощност на всички електростанции разположени на територията на САЩ.
Диаметърът на лазерния лъч, генериран от системата HERCULES, е 1,3 микрометра, а плътността на излъчването достига 2х1022 вата на квадратен сантиметър. Продължителността на импулса е само 30 фемтосекунди.
Изследователите от Мичиганския университет подчертават, че интензивността на генерираните импулси, превъзхожда най-малко с два порядъка аналогичния показател на всички други съвременни лазери. Още едно важно предимство на системата HERCULES е, че тя може да генерира импулс на всеки десет секунди. Другите мощни лазери могат да излъчат повторен импулс едва след около час.
Комплексът HERCULES използва технологията Усилване на импулса с линейно-честотна модулация (Chirped pulse amplification), създадена през 80-те години на XX век от професор Жерар Муру (Gerard Mourou) в Мичиганския университет.
Статия, описваща лазера и подобренията в него е публикувана в списание Optics Express.

В САЩ тестват мощно електромагнитно оръжие

Електромагнитно оръдие ще може да поразява цели на разстояние до 370 км със скорост превишаваща 5 пъти тази на зву

Агенцията за военно-морски изследвания към ВМФ на САЩ (ONR) съобщи за успешно проведени изпитания на най-мощното в света електромагнитно оръдие. Снарядът в това оръдие се изстрелва не от газове, образуващи се в резултат на изгарянето на барут, а с помощта на мощно електромагнитно поле.
В бъдеще американското морско електромагнитно оръдие ще може да поразява цели на разстояние до 200 морски мили (около 370 километра). При това снарядът се движи със свръхзвукова скорост – 7 пъти по-бързо от скоростта на звука в начален стадий на полета и около 5 пъти по-бързо при поразяване на целта. За сравнение далекобойността на корабното оръдие MK 45 с калибър 127 милиметра е само 13 морски мили (24 километра).
Освен високата скорост на снаряда и огромното разстояние, което преодолява, използването на електромагнитно оръдие прави боеприпасите по-компактни и безопасни. В разработването на новото оръжие участват няколко десетки държавни организации, инженерни компании и университети. Повече подробности за проекта, включително и видеозапис на изпитанията, могат да бъдат открити на сайта на ONR. Естествено, почти цялата техническа информация е засекретена и не е достъпна. Очаква се американския флот да бъде оборудван с електромагнитни оръдия към 2020-2025 година.

http://www.bgfactor.org

мини ли е MINIGUN ?

XM134 или“Минигън“ е многоцевна катречница с висока скорострелност(6000 изстрела/мин),комбинираща въртящи се цеви/тип Гатлинг/ и външен източник на захранване.

Многоцевният дизайн предотвратява прегряването,но също има и друга цел-изключително повишава скорострелността.

Поцесът -стелба-отвеждане на гилзата-презареждане се извършва в няколко цеви едновременно.Докато едната стреля,други 2 са в различни стадий на отвеждане и презареждане.Цевите на „МИНИ“се въртят от захранващ източник-най -често електричество-има и пневматични и хидравлични варианти.

MINIGUN е почти икона в съвременната култура познат от филми и любим избор/weapon of choice/на много геймъри…

В действителност трудно се борави с МИНИ/като сили поне не от 1 човек/защото за 1 мин стрелба ще ви трябват десетки килограма амониций,а и отделно един немалък акумулатор…и все пак……къде ли може да опитаме???

DESERT EAGLE

След световното признание на перфектните качества на израелските „Узи“ и „Галил“ още една система затвърди славата на израелското оръжие-полуавтоматичния пистолет „Пустинен орел“ („Desert eagle“) Tози пистолет е бил разработен като спортен модел в калибър .357 Magnum, и се произвеждал под името „Eagle“. Имал е варианти с цеви 6, 8, 10 и даже 14 дюйма (355 мм), но неговите високи бойни качества предизвикали интерес в израелската армия, където той, въпреки очакванията, така и не попаднал.

„Орелът“ има необичайна конструкция, в която за презареждане се използва енергията на барутните газове, отведени през канал на цевта, подобно на Автомат Калашников. Това е така, защото типичните механизми на съвременните пистолети не биха могли да издържат дълго време на мощните патрони, които се използват от „Пустинен орел“.

„DESERT EAGLE“ е изпълнен от висококачествена стомана и притежава висока точност на стрелбата. Нарезите на цевта му са уникални и й осигуряват по-дълъг живот. Центърът на тежестта на пистолета е изместен напред, за да се намали откатът. Спусковата скоба е оформена за близък бой. Предпазителят позволява носенето на пистолета с патрон в цевта, пълнителят е с увеличен капацитет. Пистолетът може да води огън на единична или на полуавтоматична стрелба.

„Пустинен орел“ се използва главно за спортна стрелба, лов и самоотбрана. Полицаите не го харесват заради твърде големите му размери и тегло, а така също и заради малкия капацитет на пълнителя – от 7 до 9 патрона. Освен това голямата му пробивна сила го прави опасен не само за този, който трябва да бъде задържан, но и за този, който стои зад него, дори и на значително разстояние. Куршумът с лекота преминава през целта и може да порази и друга нежелателна цел. По същите причини пистолетът не е популярен и сред специалните сили.

Произвежда се само в САЩ. И независимо от високата му цена – между 800 и 1500 долара в зависимост от модела, той се радва на голямо търсене.

http://www.pishtov.com/Israel/I-DE.htm